Погановския Манастир е започнат да се изгражда в края на XIV век от деспот Константин Деян. След смъртта му делото е било продължено от неговата дъщеря Елена - съпруга на византийския император Мануил II Палеолог, но храмът бил завършен и зографисан едва през 1499-а година. Този манастир се е намирал в пределите на българската държава многократно, като последния период когато това е било е от юли 1879 до ноември 1920 г. Това, което ще ви направи безспорно впечатление, е че храмът е богато украсен. Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафаги със Св.ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом. Смята се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София. Иначе в средата на не голям, красиво подреден и поддържан двор се издига манастирската църква. Постройката е скромна на външен вид, но се отличава с интересни архитектурни форми. В източната част на манастирския двор се намира същинския храм. Около резбования иконостас са и големите иконостасни икони, от всички страни ни гледат очите на десетки фигури на светци, застанали един до друг в кротки, благовейни пози, а над тях чак до купола се редят сцени, които ни предават живота и страданията на Спасителя. В купола и по барабана виждаме Иисус и пророците, а по-долу са евангелистите, а по сводовете са представени най-важните църковни празници: Кръщение Господне, Преображение, Възнесение и др. Още по-долу, в един непрекъснат пояс и без всякакво разграничение, са изобразени Страданията на Господни, като се започне от Тайната вечеря и се свърши със сцените с разпятието и слагането в гроба. В подбора на сюжети погановските стенописи представляват част от византийската художествена традиция на Балканите от VIII и IX век. Сцените са изпълнени с подробности и се редят една след друга без външни граници, по подобие на стенната живопис от християнския Изток. Нещо любопитно, което си струва да видите, е своеобразно необичайно явление в иконописна традиция от онзи период е изображението на персонажите с мустаци, но без брада. Това се среща в "Предателството на Юда" и в "Отвличането на Петър". И в двете композиции виждаме своеобразни прически, мантии с кръгла изрезка и забрадки със силует на пресечена пирамида. Свещите, иконите, кръсчетата, които продават монасите на влизане в храма може да си купите с български левове и нямайте притеснение за рестото, защото и него ще го получите в наши пари. Най-многобройни посетители в Погановския манастир са българските богомолци и вярващи, които през празниците и уикендите идват редовно с по няколко автобуса.
Другият манастир е Суковският. Той се намира на десния бряг на река Ерма, край село Суково - на 18 километра източно от Пирот и е част от Нишката епархия на Сръбската православна църква.
Датата на изграждането на този стар български манастир и ктиторите му остават за съжаление не известни. Манастирският храм, посветен на Успение Богородично, е построен в периода 1857-1859 година. Според преданието Сали бей от Пирот става ктитор на манастира, като издига новия храм върху основите на стария, в знак на благодарност за оздравяването на сина му Емин. Храмът е изписана и завършен окончателно през 1869-а година от Васил Попхристов от Самоков, за което има надпис в храма. В Суковския манастир подобно Погановския можете да пазаруват с български левове.
Интересен манастир е и Темския, които се намира в близост до Пирот в подножието на сръбската част на Стара планина. Той за разлика от Погановския и Суковския е женски. Разположен е на р.Темщица, край едноименото село Темска. В манастира ще видите много надписи, които свидетелстват за дългата му история на съществуване. Един от тях разказва за потушаването на Чипровското въстание през 1688-а година. По-късно манастирът е споходен от същата участ и по време на Австро-турската война разиграла се през 1683-1699.
През 17 век манастирът се оформя като книжовно, просветно и поклонническо средище. В него има през този период училище, в което се обучават деца от целия регион. Темският манастир се превръща в средище на поклонници от различни краища на българските земи, а от XIX век - и от Сърбия. Макар че българският характер на манастира е безспорен и че е бил под управлението на Българската екзархия, след Руско-турската освободителна война той остава в Сърбия и се намира днес под духовната закрила на Сръбската Православна Църква. От 1924а година манастирът е женски, като първите му монахини са от Русия.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,