Васил Левски – 178 години по-късно

Преди 178 години на 18 юли в семейството на Иван и Гина Кунчеви проплаква поредната рожба – Васил. В българските земи, тогава под османска власт, се ражда бъдещият Апостол на Свободата. Години по-късно по-голямата сестра на Васил – Яна, ще разказва на внуците си история от детството, когато брат й бил на 3-4 години. Докато момчето играело в прахоляка в бащиния двор, то подметнало на сестричката си: Како, знаеш ли какъв ще стана, като порасна?. Тя започнала да изрежда: Какъв ще станеш, Василе? Поп ли? – Не!, – отговорил той. Даскал ли? – Не! – Търговец ли? – Не! Накрая Яна го попитала: Тогава какъв ще станеш? – Един Бог знае и аз! – били думите на Васил.

Интервю с Христина Богданова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 1858 г. той става монах и приема името Игнатий, но през 1864 г., навръх Великден, хвърля расото. Не за да се откаже от Бога, а за да се посвети на борбата за освобождение на своя народ от петвековния гнет. Той е уверен, че без пробуждането на народа мечтаната свобода едва ли може да бъде постигната. Обикаля земите български и под носа на турските управници изгражда мрежа от революционни комитети. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република. На същото това място, в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода – така Апостолът вижда основите на бъдещата държава. През 1873 г. след предателство Левски намира смъртта си, но делото му продължава с Априлското въстание от 1876 г., чиято организация се крепи на създадената от него революционна мрежа. Бунтът е потопен в кръв, но привлича вниманието на световната общественост към българските земи и се стига до Руско-турската война от 1877-78 г., освободителна за България.

Днес Левски е икона за всеки българин. Желанието ни обаче да се докоснем поне отчасти до Васил Кунчев – човека от плът и кръв, зад иконата Левски, ни отведе при Христина Богданова – пра-правнучка на сестра му Яна. Ето как отговори г-жа Богданова на въпроса, дали според нея днес можем да кажем, че сме реализирали демократичните идеи, в името на които той и толкова знайни и незнайни българи са проливали кръвта си?

За съжаление, във времето, в което живеем, не виждам всички онези неща, в които той е вярвал, за които се е борил. Най-много ценя в него свободата му, защото тя е състояние на духа. Тя не е нещо, което някой ни дава. Левски е действал изключително отговорно, с мисъл за това, как неговите постъпки и идеи ще се отразят върху останалите му сънародници. Делял е хората на честни и достойни, и други, които не са притежавали тези качества. Бил е изключително толерантен и широко скроен човек.

Нашето драгоценно Oтечество се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи, прокламира Апостолът. Той ни учи и на толерантност. За него критерият е бил да се спазват принципите на мечтаната държава. А дали си турчин, българин, циганин или принадлежащ към друг етнос, това няма никакво значение, ако живееш достойно и честно – отбелязва г-жа Богданова. Тя припомня и думи на Левски, които според нея са особено ценни:

„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите” – казва той. Тук като че ли се съдържа цялото му послание към следващите поколения. Свободата не само трябва да се извоюва, а и да се отстоява – всеки ден, буквално докато има България и българи. Аз вярвам, че всеки по своему може да бъде достоен продължител на тези идеи. Достатъчно е да бъдем добри един с друг, усмихнати, толерантни, открити. Това със сигурност ще направи света ни по-добро място. И когато ние помежду си започнем да се държим така, да си вършим работата, да се грижим за децата си по стойностен начин, със сигурност ще създадем предпоставка за смяна на сегашния ни т.нар.елит. Просто пътят е обратен, тръгва от нас.

Много са мъдростите, които черпим от съкровищницата, завещана от Апостола. Кой от заветите му обаче е особено актуален днес?

Аз за себе си така бих го формулирала. Животът е свещен и единен – отговаря Христина Богданова. – Важен е изборът. Защото винаги можем да избираме и тъкмо изборът ни прави човеци. Свободата ни – лична или национална, се определя от способността ни да правим избори и да ги отстояваме, независимо от цената. Защото, както Левски дълбоко е вярвал, по-добре е да умреш прав, отколкото да живееш на колене, в дребнотемие, страх и неудовлетвореност. Може би това е нещото, което за мен е най-ценно, събрано във възможно най-малко думи.