Тези дни от печат излязоха „Хималайски уроци” на Стоян Маринов – книга-албум, събрала в себе си мисли, емоции и впечатления, изразени чрез слово и фотографии, събрани по време на продължило 52 дни пътешествие по планинските пътеки на Хималаите. Пътешествие, неочаквано превърнало се в приключение, което ще мине като червена нишка през живота на Стоян и три от четирите му деца. Земетресението от 25 април и вторичните трусове в Непал, съпроводени с над 8 хиляди жертви и множество разрушения, прикова към новинарските емисии милиарди хора по света.
За Стоян Маринов и децата му Маги (19 г.), Марио (13 г.) и Теди (12 г.) това се оказа изживяване от първо лице – в центъра на събитията. Търпение, поставяне на разумни цели и устременост към тяхното постигане, уважение към ближния и състрадание, разлика между материална и духовна задоволеност – това са уроците, които те научават чрез личните си преживявания. Как се ражда идеята за това пътуване?
Българските деца растат в материалистична надпревара. Кой какъв айфон или смартфон ще покаже, какво по-яко клипче от мрежата ще изрови… Това поколение от консуматори дори няма да е способно да се самоизхранва. Запитах се: има ли начин да покажа нагледно, чрез опит, на децата си, че има и други начини на живот? И ме осени – Хималаите! Тук хората живеят по традиционен начин, в близка връзка със Земята и Природата. Напук на нашата цивилизация, технология и прочее, обяснява целта на пътуването Стоян Маринов в социалните мрежи. Кой според него е най-важният урок, който научават неговите деца по време на суровото пътешествие из снежните хималайски склонове?
Темата за мисленето и фактите. За съжаление, в училище няма предмет „Мислене“. За мен това е обезпокоително, тъй като мисленето не е да прочетеш няколко страници и после да ги възпроизведеш по същия начин. Мислене е да боравиш с факти и с други данни, наречени „мнения“. И да си даваш сметка за това кое е факт, кое е мнение, кое е проверяемо, а кое – не, и след като провериш тяхната тежест, да вземаш решения. За децата това е нещо изключително важно – да се научат да мислят.
Днес, правейки равносметка, Стоян с удовлетворение констатира, че мисията му е изпълнена. Достатъчно е да прочетем дневника на дъщеря му Маги, включен в изданието. В началото винаги тръгвах недоспала, нещастна и с нагласата, че навън ще е студено, ще е изморително и скучно. Част от дните ми се струваха така до края, до настаняването ни в нова хижа, с нова Wi-Fi парола, пише тийнейджърката. Постепенно обаче тя пренасочва мислите и вниманието си към заобикалящата я природа, различната култура, срещите с интересни хора и общуването като изкуство, защото, както споделя Стоян:
Наистина, чудесно е хората да могат да споделят своите мисли. За съжаление, често приемаме, че другите знаят това, което е в главата ни. Но всъщност, колкото и парадоксално да звучи, хората около нас не подозират за нас дори най-елементарни неща. И дори да споделяме ежедневни неща, на практика всеки си подбира от това, което сме споделили - някаква думичка и някакво изречение.
Предвижда се книгата „Хималайски уроци” да бъде преведена на английски, непалски и други езици. 10% от продажната й цена ще бъдат отчислявани за благотворителност за пострадалите от земетресенията непалски семейства.
Снимки: личен архив на Стоян МариновЕлектронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,