Бях на 12 години, когато започнах. Зарибих се от малък от филмите на Джеки Чан и неговите каскади. Започнах да се пробвам да правя разни неща, които съм гледал по филмите. После едно приятелче от моя клас ми каза, че има някакъв такъв спорт и ми предложи да ходим да тренираме. Там от първия ден се зарибих.
Какво е за него фрийрънът – спорт или начин на живот?
Фрийрънът за мен, освен че е спорт, с който си поддържам тялото и формата, е и начин на живот, защото така изразявам себе си. Винаги ми е много интересно да видя на какво е способно тялото ми, какви движения мога да измисля, обобщава Златко Ганчев.
Обяснява, че София е прекрасен град за практикуването на фрийрън, в който може много да се „експлорва”, както казват момчетата на своя жаргон, или, иначе казано, в който могат да се открият много притегателни места за разгръщане на физическите способности и силата на въображението на фрийрънърите.
Какъв тип човек трябва да си, за да се увлечеш по фрийръна?
Може би малко луд трябва да си. Но общо взето всеки може да се зариби по този спорт. Зависи вече до каква степен ще навлезеш в нещата, смята Златко, момчето, не признаващо преградите.
Снимка: личен архивЕлектронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,