Стартира Национално движение „Обичам България”

България – земя, целуната от боговете; погалена от магическите звуци на орфеевата музика. Земя, попила кръвта на хиляди знайни и незнайни герои, за да разцъфне върху нея благоуханната българска роза. Опознай я, обикни я! Към това призовават момчетата – Любомир Ангелов и Ивайло Киров, които стоят зад инициативата Национално движение „Обичам България”.

Интервю с Любомир Ангелов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Ние сме двама приятели още от ученическите години. Занимаваме се с фотография. От 15 години обикаляме из цялата страна и постоянно откриваме нови интересни места. Мнозина обикалят България, правят снимки с телефони и цифрови апарати. Но в крайна сметка тези снимки се разпиляват някъде в пространството. Идеята ни беше всички тези красиви кътчета на нашата родина да останат за всеки пътешественик като прекрасен спомен, събрани в един красив албум, – разказва Любомир.

Така се ражда идеята за албум с красиви фотографии-лепенки, които туристите могат да закупят в над 100 туристически обекта в страната, като тенденцията е техният брой постоянно да расте. Инициативата е отворена и към нея могат да се включват и други известни и по-малко известни обекти. Ние отдавна си сътрудничим с много музеи в България. Започнахме инициативата с тези, с които поддържаме контакт. Интересът обаче расте и постоянно ни търсят и от други туристически обекти, информационни центрове и музеи, които искат да се присъединят, уточнява Любомир.

През последните години българите много пътуват до близки и далечни страни. Но познават ли и оценяват ли те красотата и величието на собствената си страна? Не остава ли тя за тях някъде на заден план?

Не е така, – категоричен е Любомир Ангелов. – Когато пътувам, забелязвам колко много хора посещават туристическите обекти в страната и това е радостно. За да съществуват обектите, трябва да има интерес към тях, посещаемост. И мисля че интерес наистина има. Младите хора пътуват много из страната – на стоп, с влак и с други средства. Мисля, че те обичат България.

След годините на нихилизъм по отношение на българщината, българските старини и природни богатства след демократичните промени, в последно време сме свидетели на формирането на мощна вълна, насочена към опознаването на българските корени, задвижена от младите хора на България. Тя бе подсилена и от политиката на Министерството на туризма за стимулиране на интереса към вътрешния туризъм.

Може би това е пътят – да се подкрепят обектите, да се прави реклама, да се създаде инфраструктура и хората да могат да получават информация за местата, които посещават. Това, последното, благодарение на интернет вече бързо става. Това е и целта на Национално движение „Обичам България” – да популяризираме различните обекти и по някакъв начин да стимулираме туризма в страната, да подпомогнем музеите и туристическите обекти, с които работим и за които се грижат хора с много любов, като поддържат историята жива”, – споделя Любомир Ангелов.

Той уточнява, че от 35 до 65% от цената на фотографиите-лепенки отиват за благотворителна цел – за развитието на конкретния туристически обект. Лепенките могат да бъдат намерени в знакови за България обекти като паметникът „Шипка”, Долината на розите, крепостта „Царевец” в гр. Велико Търново и др., а също така и в по-малко известни, разказва Любомир:

Сред по-слабо известните обекти е побралият в себе си история от медно-каменната епоха до Средновековието археологически комплекс „Калето” в град Мездра. Малко по-встрани от туристическия поток е и музейната сбирка „Васил и Атанас Атанасови” в гр. Ловеч. Тя е открита през 2008 г. и носи името на доц. Васил Атанасов, който дарява цялата си колекция от минерали, събирана в продължение на 40 години. Надяваме се чрез инициативата „Обичам България” да популяризираме също прекрасния Литературно-художествен музей „Чудомир” в гр. Казанлък, който се грижи за съхраняването, проучването и популяризирането на големия български писател, художник и обществен деец Чудомир и чиято сграда е архитектурен паметник на културата.