Българският филм "Пеещите обувки“ предизвика фурор на кинофеста в Москва

Репортаж на Николай Кръстев за предаването ''12+3''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Прожекцията на българския филм „Пеещите обувки“ на режисьора Радослав Спасов премина при небивал успех за български филм на известния московски кинофестивал.Традиционно страната ни винаги през последните години се представя с достойни заглавия от кинематографията ни, но „Пеещите обувки“ предизвика много сериозен интерес, което се изрази и по време на трите прожекции с препълнени зали и много очакващи пред тях някои от по-рано влезлите да се откаже и те да заемат мястото му. Зрителите наблюдаваха историята на композитора Едуард Казасян и неговата обичана, но покойна съпруга - известната певица Леа Иванова.

Режисьорът Спасов разказва как след смъртта на Леа Иванова нейният съпруг, получавайки достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, разбира, че тя е била агент на службите от онази епоха, въпреки че е била политически затворник след 9 септември. Той се опитва да съпостави документите от бившата ДС със собствените си спомени от събитията в съвместния им живот.

Ние се опираме на живота на Леа, на нейната съдба, но само отделни неща има, то е по мотиви от нейния живот. Затова и нашите герои, екранни, са Лия и Едвард, тоест даваме възможност на тези хора, които си харесват Леа, да видят Леа, а на тези, които имат някакво друго отношение към нея, да гледат нашата героиня, която се казва Лия. Важно е да се знае, че филмът не е биографичен. Ние се опитахме да проследим два човешки живота от началото почти до техния край в рамките на два часа.

Спасов сподели, че за направата на филма го е вдъхновила лична среща с композитора:

Някога го срещнах Еди Казасян. Излизаше от архивите и очите му бяха насълзени! И го питам: "Какво бе Еди, какво има?". Той каза: "Накарали са я да се ожени за мен". Това ми се видя много страшно – човек, в края на живота си, да разбере, че може би той не се е състоял, че всичко това е било фалшиво.

Младата актриса Рая Пеева разказва за героинята си, която поради желанието й да се занимава с изкуство е била принудена да води „двоен живот“:

Било е страшно. Човек не е можел да бъде себе си и всъщност Леа е успяла да запази детето в нея. Този филм ми даде сила да вярвам и да мечтая повече и да живея сега, в настоящето. Взе ми Леа сега. След премиерата ми взе моята Леа.

Филмът не остави равнодушна московската публика, защото сюжетът разказва за болезнената връзка с миналото, репресивните служби от времето на комунизма и хвърля мост към днешния ден, за да се вгледаме и да си дадем сметка в онова време, което е променило и пречупило много човешки съдби на талантливи хора само за това, че не са били съгласни с налаганите принципи от комунистическата пропаганда и понятия за „хубаво“ и „упадъчно“ изкуство. На присъстващите на московския кинофест направи впечатление как режисьорът е решил да покаже с емблематични песни целия период, в които се развива действието.