Националният етнографски музей отбелязва 110-ата си годишнина

Тази година Националният етнографски музей отбелязва двоен юбилей: 110-та годишнина от своето откриване и 170 години от рождението на първия му директор – големия български етнограф Димитър Маринов, разказва директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей доц. д-р Петко Христов.

Народният етнографски музей (който през 1968 г. получава статут на Национален) и Националният археологически музей са наследници на най-стария музей в България – Народния, – уточнява доц. д-р Христов. – Народният музей възниква въз основата на сбирка от етнографски и археологически артефакти, показани на I-то търговско изложение в Пловдив през 1892 г. По идея на Димитър Маринов със сериозната подкрепа на тогавашния министър на просвещението – големия български етнограф проф. Иван Шишманов, през 1906 г. откриването на Народния етнографски музей става факт. Тогава е имало политици, които милеят за българската култура, – подчертава събеседникът ми.

Между двете световни войни музеят прави свои експозиции в различни европейски столици като Хага, Прага. Зад тях стои трудът на дългогодишния директор – комедиографа Ст. Л. Костов и Евдокия Петева-Филова, една от уредниците с най-значим принос за развитието на музея. Тя е съпруга на археолога и политик Богдан Филов. В момента в залите на музея може да се види изложба, посветена на делото на Евдокия Петева-Филова, съдържаща експонати, включени в експозициите, представяли на Европа българската култура през първата половина на ХХ век.

За съжаление, през Втората световна война при американските бомбардировки над София сградата на етнографския музей е разрушена, а част от експонатите – унищожени. След войната обаче етнографите уредници в музея с неимоверни усилия успяват да съберат отново много богата колекция. В гладните следвоенни години те обикаляли с камиони с жито и разменяли храна срещу артефакти, разказва доц. д-р Христов и посочва, че в момента фондовете на музея наброяват над 55 хиляди музейни единици.

Тук се пазят народни костюми, оръдия на труда, произведения на пастирската дърворезба, предмети от бита като лъжици, чаши, хурки, накити дори от преди 200 години, подчертава доц. д-р Христов:

Имаме редица артефакти от цялото землище на българската народност – от Мизия, Тракия и Македония. Повече от половината народни носии са именно от Македония, защото бежанците, които са напълнили София след Илинденско-Преображенското въстание, Балканските войни и Първата световна война, са дарявали на Народния етнографски музей това, което са донесли от своите краища. И един куриоз. В бившия дворец на княз Александър Батенберг, където е разположен музеят, се намира третият в света и най-стар на Балканите електрически асансьор „Шиндлер“ – от края на ХIX век. Първият е монтиран на Айфеловата кула, вторият – в дворец в Истанбул. От фирмата уверяват, че ще го възстановят. Той ще стане част от постоянната експозиция. Идеята е в нея да покажем как от традиционната народна култура се ражда модерната култура на тогавашна България.

Постоянната етнографска експозиция в музея, каквато от десетилетия не е имало, ще бъде открита за жителите и гостите на София през 2018 г., когато България поеме председателството в ЕС. Пак тогава представителна българска етнографска експозиция ще бъде показана и в Брюксел.

И още нещо интересно. Към музея ще бъде създаден образователен център, като за целта вече е стартирала кампания за събиране на средства. Идеята е за ателиетата, които се провеждат от години в музея преди традиционни празници (преди 1-ви март – за изработване на мартеници, преди Великден – за боядисване на яйца с традиционни техники, преди Коледа – за сурвачки и обредни хлябове), да бъде обособено специално пространство, където децата да се докосват до българските традиции целогодишно. Там ще бъдат поставени също тъкачни станове, грънчарско колело, пещи за печене на обредни хлябове.

Този център би могъл да допълва обучението по история и родинознание на учениците. Например, когато в училище децата стигнат до урока „Бит на българите през Възраждането“, учителите могат да ги доведат при нас и те да видят реално, да се докоснат до бита на нашите прадеди от онова време, разкри в интервю за „Радио България“ директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей доц. д-р Петко Христов.

Дарения за изграждане на Образователния център към Националния етнографски музей могат да се направят с SMS на номер 17 777 с текст „DMS MUZEY”.