Спомен за чешкия капелмайстор Венцеслав Кауцки

Помните ли... Венцеслав Кауцки?

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С уважение и благодарност си спомняме многото знайни и незнайни чешки музиканти, които са работили у нас веднага след Освобождението. Те не само са създали военните духови оркестри и кадри за тях, но са водили просветителска дейност, запознавали са населението на страната с богатството на класическата музика, даже са направили първите опити за създаване на музика, вдъхновена от българския фолклор. Техният труд е с огромно значение за полагането на основите на нашето професионално музикално изкуство във всичките му области.

На 15 февруари се навършиха 150 години от рождението на чешкия капелмайстор Венцеслав Кауцки - един от първите, пристигнали в България през март 1879 година. Тогава новодошлата група музиканти сформира духов оркестър и той свири на откриването на Учредителното събрание във Велико Търново и на празненствата на Гергьовден. С указ от 21 април 1879 година оркестърът се включва в редиците на българската армия под името “Българска военна музика“.

Възпитаник на Пражката консерватория, оркестрант-фаготист в Мариинския театър в Санкт Петербург, Вацлав Кауцки се отзовава на призива да се помогне на новоосвободената България и отдава целия си творчески потенциал за подготовката на български музиканти и създаването на български оркестри. Отначало е капелмайстор на духовия оркестър на Втори пехотен струмски полск в Радомир, след това на 13-и рилски полк в Кюстендил и на Шести търновски полк в София до 1908 година. Ползва се с името на един от най-добрите капелмайстори у нас, допринесъл много за издигането на професионалното равнище на духовите оркестри. И не само това - Кауцки е в центъра на музикалните събития у нас, работи за Оперната дружба - оркестрира, редактира сцени от опери.

Съвместно с Иван Иванов композират втората българска опера - „Камен и Цена“ по поемата на Иван Вазов “Грамада“, представена в Оперната дружба на 11 януари 1911 година - творба с патриотична съдържание, която има огромен успех сред публиката. Кауцки прави и редица композиционни опити - освен пиесите за фагот, Концерти за фагот, за тромпет и за валдхорна, той се опитва да включи и нашия фолклор в творбите си. Известни са китките му от народни песни “Карамфилке филке, филке мари“, “Вело моме“, “Тан тико, тико Велико“. Майсторски са написани и маршовете му за духов оркестър.

Кауцки остава до края на живота си във втората си родина България, умира на 17 декември 1923 година. В Златния фонд на БНР е запазена една творба на Кауцки - „Нашия марш“, запис от 20-те години на отминалия век, изпълнение на духовия оркестър на Лейбгвардейския на Негово Величество полк. В него се чува вплетена темата на песента “Хубава си моя горо“.

Чуйте рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" в звуковия файл.