Над 2 хиляди български граждани са със севернокипърски лични документи и около 500 с работна виза, разказва Осман Тахир, председател на Клуба на българските турци в Северна Никозия:
Хората са осигурени с работа. Много от нашите вече имат собствено жилище тук.
46-годишната Билназ, която е начална учителка в Северна Никозия, си спомня:
89 година дойдохме, октомври, от Добричко. Имахме вуйчо в Турция. Два месеца останахме при него. В Турция трудно ни дойде, различно ни дойде. Като дойдохме тук – прилича малко на България, затова останахме.
Културата в Северен Кипър и в Турция е много различна, тук религията не играе такава роля, продължава Осман Тахир. Съпругата му Сабрие казва, че Северен Кипър е като България.
Белгин Мехмедов е архитект, от Разградско. Работи по мащабен двустранен проект за възстановяване на храмове на острова - на християнските в Северен Кипър и на джамиите в Южен Кипър. Идва на острова през 2002-ра:
Хареса ми начинът на живот, културата на населението. Тогава нямах възможност да отида на юг, но беше ясно, че общностите си приличат.
Най-комичният елемент на разделението е часовата разлика на острова - сто метра и един час разлика в зависимост от това дали си от северната или от южната част на границата, разсичаща Никозия.
Голяма част от изселниците следят ставащото в България отблизо. Някои обаче не се интересуват и не гласуват:
Гласувам, ако знам какво става там. Ако не знам, за какво ще гласувам?
Не мога да гласувам в българските избори, защото не живея там, не плащам данъци там, децата ми не учат там. Защо трябва аз да решавам за хората там какви да са политиките? Но много хора не мислят като мен.
Във Фамагуста Окан Дъглъ, активист за обединението на Кипър, с усмивка споделя:
Вапцаров е обиколил толкова много градове, но толкова големи звезди е видял само тук, във Фамагуста.
Още щрихи от живота на изселниците ни в Северен Кипър - в звуковия файл.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,