Още с пристигането си на летището в Будапеща се почувствах като попаднала във вълшебна приказка! Докато очаквах колата, която трябваше да ме заведе в Мишколц, чух италианска реч и видях група хора с калъфи със струнни инструменти. Колко бях щастлива да разпозная музикантите от прочутия камерен оркестър I Musici di Roma, билетите за чиито предстоящ тогава концерт бяха разпродадени много отдавна! Оказа се, че ще пътуваме заедно. Само си представете, уважаеми слушатели, пътувах в единия от микробусите с шестима превъзходни музиканти и с шест майсторски инструменти с баснословни цени! От едната ми страна стоеше цигулка Амати от 1676 г., от другата – цигулка Гофредо Каппа от 1675 г. И още – пътувах в микробуса с концертмайстора на оркестъра през последните 10 г. Антонио Анселми и разговаряхме повече от два часа за музика и турнета. Разговорът ни започна от многобройните стикери от цял свят, налепени по калъфа на единия от инструментите.
Къде по света не са били все още тези цигулки?
Те винаги пътуват с нас. Ние наистина сме щастливци да свирим на такива чудесни инструменти, които са истински шедьоври! Те самите са произведения на изкуството, много ценни и скъпи, част от историята на човечеството! Моята цигулка е Николо Амати от 1676 г. Изключителна възможност е да свириш на такъв инструмент, който ти подсказва толкова възможности по отношение на музикалните багри, дава ти толкова много идеи!
Какво прави толкова специален този камерен оркестър – освен скъпоценните музикални инструменти, освен прекрасните музиканти? Каква е Вашата тайна?
Мисля, че едно от най-важните неща е фактът, че ние свирим без диригент. Това винаги е било така още от създаването на оркестъра преди 65 години. Най-старите членове на оркестъра са ми разказвали интересна история: когато започнали, получили покана от Херберт фон Караян да изпълнят заедно с Берлинската филхармония под негово диригентство съвременна творба, създадена от голям композитор специално за I Musici di Roma. Те отказали на Херберт фон Караян, а са били още толкова млади. Можете ли да си представите?! Всъщност това е концепция, която може би е тайната, за която попитахте. Това, че всеки има възможността да изгражда музикантски и артистично ансамбъла. Разбира се, концертмайсторът оставя своя отпечатък, но всички имат възможността да участват със своите идеи и да обогатяват резултата. Това е много важно! Всеки дава частица от себе си, със своя опит, душевност, култура! Това е оркестър от индивидуалности!
Днес в оркестъра свирят само италианци. Но в историята му има и музиканти от други школи, например 10 г. концертмайстор е била румънската цигуларка Мариана Силву. Говорейки за различните музикални школи, казвате, че те имат значение, но най-важното според Вас е чувствителността на един музикант, начина, по който усеща музиката. А какво е значението на различните школи по отношение на съвременния и автентичния начин на интерпретация на старинната музика?
При всички положения ние сме съвременен оркестър, който не свири с барокови извити лъкове и т.н. Но аз мисля, че най-важното са не автентичните инструменти, а музикалната идея! Защото музиката не е музей! Да, много е важно да си добре информиран и да имаш добра културна основа по отношение на бароковата музика. Да си наясно с верния начин на интерпретация. Това е въпрос на музикална граматика. Много музиканти като Харнонкур, който е една от най-важните фигури в областта на бароковата музика, извършват изключителна изследователска работа. Но както казва и самият той, музиката не е музей! Най-важното е твоята музикална идея!
Репертоарът и дискографията на I Musici Di Roma са богати. На оперния фестивал „Барток плюс” в Мишколц те изпълниха в първата част на програмата музика от италиански композитори. Най-силен интерес предизвика концертът за струнен оркестър на Нино Рота – прекрасна творба, написана специално за състава. Във втората част поднесоха на публиката букет от танци – първият и петият унгарски танци на Брамс, Танго на Пиацола, Танц със саби на Хачатурян и още, и още. Чуйте в звуковия файл как звучи Румънски народен танц от големия унгарски композитор Бела Барток „по италиански” в интерпретацията на знаменития камерен оркестър I Musici Di Roma.
След фестивала, в момента оркестърът прави поредното си турне в Страната на изгряващото слънце. За първи път са гостували там преди 60 г. и оттогава концертират на японска сцена през една година. С концертмайстора Антонио Анселми разговаряхме за многобройните турнета на I Musici Di Roma.
Кои са любимите Ви сцени и публика по света?
Разбира се, в Европа има много подготвена, културна публика – в Германия, в Австрия, в Унгария. В Корея много млади хора посещават концертите, има много ентусиазирана публика. Също и в Китай – невероятно е колко млади хора виждаш в публиката, дори малки деца, които слушат тихо няколко часа. И след това те идват при теб и са толкова ентусиазирани и благодарни! За един европеец това наистина е невероятно и носи много радост! Били сме и в САЩ, в Австралия, в Нова Зеландия. Там е малко по-различно. Но когато започне концертът, ние мислим само за музиката, за посланието, което бихме искали да предадем на публиката, където и да сме по света! По отношение на акустиката едно от любимите ни места, една от любимите ни зали е тази на Берлинската филхармония. А когато говорим за красиви места по света, Будапеща е чудесен град! Нова Зеландия е много интересно място с много красиви зали с много добра акустика и много добри музиканти! Но наистина е много далече. След като си пътувал до Нова Зеландия, повече от 45 часа, пътуването до Япония ти се струва като че ли си отишъл от Рим до Флоренция, разказа Антонио Анселми.
Освен богатата музикална програма на фестивала „Барток плюс” в Мишколц – три световни премиери на оперни творби и една премиера за Унгария, концерти и представяне на музикална инсталация, за мен бяха много интересни и срещите с колеги журналисти и критици от различни държави. „Барток плюс” се следеше и отразяваше от колеги от Унгария, Австрия, Италия, Швеция, Холандия, Русия и Израел. Всяка вечер дискутирахме след музикалните събития. Бих искала да ви представя един от тези колеги – италианския музикален критик Давиде Тоски. Той живее във Виареджо, близо до Торе дел Лаго, където се провежда прочутият Пучиниев фестивал, и пише за интернет портала ОperaСlick. А влизайки в ОperaСlick, бях много щастлива да видя анонс за предстоящия майсторски клас на българската оперна дива Райна Кабаиванска! С италианския музикален критик Давиде Тоски разговаряхме след гостуването на немската трупа на Stadttheater Pforzheim със спектакъла на „Кандид” от Бърнстейн на фестивала „Барток плюс” в Мишколц. Чух, че Давиде Тоски аплодираше топло с викове браво след прочутата ария на Кунегонда „Glitter and Be Gay“. Между другото, унгарската публика не става на крака след концертите и спектаклите. И има много интересен, характерен начин на аплодиране на вълни: най-напред аплодира бавно и постепенно аплодисментите се забързват, после започват отново от бавно към бързо, и отново…
Аз обичам много музиката на Бърнстейн. Смятам, че той е един от най-значимите композитори на опера и мюзикъл през ХХ век. „Кандид” не е точно опера, това е съчетание на опера, мюзикъл и зингшпил. Затова се поставя по различни начини. Понякога без говорния текст, понякога с превод на местния език. Гледал съм много различни продукции и тази беше хубава по отношение на музикалната част. Що се отнася до сюжета, имаше някои пропуски. Защото основното противопоставяне в сатиричния философски роман на Волтер „Кандид” е различно, между свободната мисъл и религията, между свободната мисъл и Теодицея във философията на Лайбниц. Тук беше променен фокусът към забавното и комичното. Но „Кандид” съвсем не е комична опера! А много силен сблъсък на различни гледни точки за света! Гледал съм още две различни немски продукции – в Дойче опер и в Комише опер в Берлин, и по различен начин и двете представяха ярко този сблъсък.
Да, вярно е, че аплодирах силно Арията на Кунегонда. Това беше отличен субретен сопран, много подходящ глас за тази роля! Тя направи много хубаво изграждане на арията и като артистично изпълнение, каза италианският музикален критик Давиде Тоски. Чуйте в звуковия файл репортерски запис на фрагмент от искрящата ария на Кунегонда в изпълнение на Елисандра Мелиан.
На оперния фестивал „Барток плюс“ в Мишколц беше представена за първи път в света музикалната инсталация „Phone“ за хор и 100 грамофона, създадена от италианския композитор Джироламо Дерако и звуковия дизайнер Алберто Мария Гати. Представете си първо как е била пренесена в Унгария невероятната колекция от 100 ценни старинни грамофона на италианския колекционер Джузепе Николо! И след това си представете на сцената на Театъра в Мишколц цял оркестър от тези 100 грамофона плюс 2 хора – унгарски и италиански, които изпълняват под диригентството на Адам Чер неземна музика!
В днешно време се опитваме да дигитализираме всичко – парите, снимките, музиката, секса, всичко! Аз се замислих как бих могъл да направя нещо в обратната посока. Преди години бях срещнал Джузепе. Бяхме заедно на интервю в телевизията. Той ми разказа за своята голяма колекция. Това стоеше някъде в паметта ми и един ден: „Бум!” Озари ме идеята! Попитах моя асистент Алберто Гати, който е саунд дизайнер, дали можем да запишем дигитален звук върху грамофонна плоча. И така отново да получим аналогов звук. По този начин не се опитваме да отправим послание, но да подскажем, че може би има нужда да поговорим за нашия дигитален свят.
Заедно с Джузепе създадохме тази голяма, огромна инсталация. Не беше лесно да направим записите върху грамофонна плоча по начина от едно време. Осъществихме ги звукозаписна компания в Болоня. Днес се използва запис с микробразда, много по-фин, отколкото едно време. Трябваше да намерим начин да го адаптираме. Работихме цяла година по този проект. И наистина с нетърпение очаквам да чуя резултата, който е в моето въображение! След премиерата бихме искали да направим инсталацията и в Южна Италия, където аз и Джузепе сме родени. А след това ще я представим и на други места по света, сподели композиторът Джироламо Дерако.
Колекцията съдържа много редки грамофони. Един от тях идва от британското кралско семейство. Има също Едисон с диамантена игла и по-дебела 7-милиметрова плоча, вместо стандартната 3-милимерова, която би била разрязана от диаманта. Има още много образци, His master's voice, Dulcetto, грамофони с фунии, грамофони със скринове, които са били свидетелство за високия стандарт на богати фамилии от цял свят, включително грамофон от Индонезия, който е бил притежание на немското посолство там. Най-старият в колекцията е от 1897 г., разказа притежателят на 100-те старинни грамофона - италианския колекционер Джузепе Николо, който започва да събира колекцията си преди 21 години!
Истинско удоволствие е да бъдеш поканен от Джузепе да разгледаш неговата колекция! Той е толкова вдъхновяващ истински колекционер, влюбен в музиката и в грамофоните си! Спирахме се до всеки грамофон и той разказваше за него като за свое дете. Специално за мен извади плоча на Марио Ланца, започна да ми разказва за италианските корени на знаменития тенор и сам запя „Смей се, Палячо” заедно с грамофонната плоча. Много бих се радвала да посрещнем Джузепе Николо и неговата колекция старинни грамофони и в България!
Разхождайки се из Мишколц, попаднах на една от най-любопитните забележителности на града – паметникът на кучето Манч. За втори път виждам паметник на куче след паметника на Хачико до входа на метростанцията Шибуя в Токио. Там Хачико всеки ден идвал да чака пристигането на стопанина си след работа. Но един ден стопанинът не се върнал. Хачико напразно чакал и накрая си тръгнал. Но на следващия ден отново дошъл в обичайното време и така 10 години всеки ден посрещал влака. След смъртта на кучето през 1935 г. жителите на Токио му направили паметник от бронз. Така и до днес Хачико седи и очаква своя господар. Кучето, излято от бронз, край брега на река Синва в Мишколц, не е в седнала поза, а душещо и търсещо. Това е спасителното куче Манч. Тя е участвала в спасителни операции по цял свят, откривайки хора, пострадали при разрушителни земетресения през 90-те години на ХХ и в началото на новия век. И днес храбростта й се помни. И днес на паметника на Манч в една от най-красивите части на Мишколц в близост до моста на влюбените винаги има свежи цветя.
По време на гостуването ми на оперния фестивал „Барток плюс” в Мишколц видях и преживях още много интересни и красиви неща. От сърце пожелавам и на Вас да ги видите и да ги преживеете, може би по време на екскурзия из Унгария или пък на следващия фестивал „Барток плюс”!
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,