НС на първо четене: Без отстъпка от 5% при подаваните онлайн данъчни декларации

Депутатите гледат промени в данъчните закони и параметрите на Бюджет 2018

| обновено на 08.11.17 в 12:04
Снимка: БГНЕС

От догодина ще отпадне 5-процентната отстъпка за електронно деклариране на данъка върху физическите лица. Това решиха депутатите, като приеха на първо четене промените в данъчните закони. С тази промяна в хазната ще останат 1,2 млн. лева. С промените се задължават всички самоосигуряващи се да подават декларациите си по интернет, срещу което остро възразиха от ДПС. Въпреки че 70 % от тях и сега го правят, хората от малките населени места и земеделските производители ще бъдат силно затруднени, смятат депутатът от ДПС Адлен Шевкет:

Малкият и среден бизнес, свободни професии, земеделски производители… До 2017-та действаше моркова, а от 2018-та започва тоягата!

Прагът на кешовите разплащания ще бъдат намален наполовина - от 10 000 на 5 000 лева. Това няма да има сериозен ефект за намаляването на дела на сивата икономика, коментира Дора Христова от "Воля":

С тази мярка за ограничаването на плащанията в брой се постига 1,25 на година ограничаване на сивата икономика и контрабандата.

По рано пред "Хоризонт" Елеонора Негулова от Асоциацията на малките фирми поиска още облекчения за бизнеса  - до 10 % от данъците:

Би трябвало българските депутати да търсят начин не да ограничават малките и средни предприятия, а напротив  - да ги насърчават.

БСП и ДПС декларираха, че ще са против текстовете още в началото на обсъжданията. След като разглеждането на промените в данъчното законодателство, по традиция депутатите започват работата си с бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване.

Парламентарната група на БСП настоя на дебатите по проектобюджета на НЗОК в пленарната зала да присъства и вицепремиерът Валери Симеонов. ДПС също поиска представител на вносителя да дойде в Народното събрание. В залата присъстваше заместник-министърът на здравеопазването Мирослав Ненков.

Йордан Цонев от ДПС заяви:

Ако до половин час не дойде, ние ще поискаме почивка и преустановяване на гледането, докато тук заеме място представител на вносителя, защото така излъчваме към хората послание, че тази работа е несериозна работа.

Депутатът Филип Попов от БСП също беше категоричен:

В момента аз не знам от коя изпълнителна власт се управлява България. От заместник-министри и директори на дирекции, очевидно…

На свой ред Данаил Кирилов от ГЕРБ контрира:

Не само министърът представлява едно министерство. Министерството има политически кабинет В момента присъства най-висшият представител на това министерство – заместник-министърът, който изпълнява функциите на министър.

Според Георги Йорданов от БСП  предложеният проект на бюджета на НЗОК вещае много проблеми:

Те ще бъдат най-вече в областта на болничното здравеопазване – на държавните болници, на болници със смесено участие, на общинските болници. Не бих искал да бъда на мястото на управляващите, когато „белите престилки“ заявят своите намерения.

Заместник-председателят на парламента д-р Нигяр Джафер от ДПС нарече този бюджет „бюджет на опита да се осигури временно спокойствие“, който няма да реши проблемите в системата:

И нашите опасения са, че този бюджет, въпреки че предлага повече пари за здраве, ще задълбочи тези дисбаланси. Диспропорциите са повсеместни.

Разглеждането на бюджета на НЗОК става на фона на очакванията председателят на Надзорния съвет на Касата и настоящ заместник-министър на финансите Кирил Ананиев да е бъдещият здравен министър.

Догодина ще има повече пари за здраве, макар и мнението на финансовия министър Владислав Горанов да е категорично, че българската здравна система не е ефективна.

Повече пари ще има и в социалната сфера. Въпреки съпротивата на работодателите минималната работна заплата ще стане 510 лева от началото на следващата година. От 1-ви юли пенсиите ще бъдат увеличени с 3,8 на сто. А на всички критики Горанов отговоря така:

Всяка година чувам критики от типа – бюджетът не съдържа реформа. Бюджетът е финансовата рамка, реформата трябва да се съдържа в другите закони.

В основната финансова рамка е записано, че догодина ще имаме дефицит от 1 милиард и 100 милиона лева. Ще вземем и дълг от вътрешния пазар до 1 милиард лева, но с него ще платим стари задължения:

Съвършен бюджет няма. Този е добър, казва още финансовият министър. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!