Блестяща постановка на „Любовта към трите портокала” на оперния фестивал „Барток плюс“ в Мишколц

Развълнувах се, когато видях в програмата на тазгодишния оперен фестивал „Барток плюс” в Мишколц /Унгария/ „Любовта към трите портокала” на Прокофиев, защото творбата не е сред често поставяните по света. Това беше гостуващ спектакъл на Загребския национален театър, което също привлече интереса ми, и не само моят! Залата беше пълна, а сред публиката имаше музикални журналисти освен от Унгария, също от Италия, Хърватия, Австрия, Холандия, Русия и Австралия. Всички те изразиха възхищение от пъстрия, динамичен, искрящ спектакъл, представящ достойно гостуващата трупа – и репертоара на Загребския национален театър, и високото ниво на певците-артисти. Но най-интересно за мен беше да чуя оценката на колегата от Радио Русия Людмила Осипова:

„Обърнахте ли внимание, на всеки фестивал Барток плюс звучи произведение на руски композитор?! Това показва, че руската опера и до днес е сред най-доброто в световен мащаб! По отношение на тази продукция на Загребската опера: всъщност аз за първи път гледам постановка на операта „Любовта към трите портокала“ на Сергей Прокофиев. Много пъти съм я слушала и съм гледала видеозаписи, но у нас няма къде да я видиш на сцена. Тази продукция много ми хареса! Бих я нарекла интерактивна. Разбира се не е нов този подход, когато на балкона отляво е разположен ксилофона, отдясно – друг инструмент, а на първия ред в зрителната зала – хористите. Това има голям ефект и потвърждава целта на „Барток плюс“ –  „Опера за всички“. Защо директорът на фестивала Гергей Кешеяк е избрал тъкмо тази опера? Първо, харесала му е точно интерактивността на постановката. Второ, какво е запомнящото се в „Любовта към трите портокала“? На всеки зазвучава само един номер – Маршът, но той е така популярен, както Наздравицата от „Травиата“ или Хорът на евреите от „Набуко“ на Верди. Във всяка от тези творби има един магически номер, който я съпровожда като шлейф винаги!

Тази постановка на Загребската опера е абсолютно руска! Седях в залата и имах чувството, че пеят на руски, защото руският и хърватският език толкова много си приличат, че няма нужда от превод. Дори на български език е по-лесно да се прочете, а по-трудно да се разбере по слух, но хърватският е като родния руски. Знаете ли, на срещата с постановъчния екип зад кулисите след спектакъла доведоха при мен един джентълмен, който беше много развълнуван, че съм от Русия и че спектакъла ми харесва. Защото е много важно да създадеш постановка, близка до първоизточника, но пък това не е абсолютно необходимо. Всеки може да тълкува творбата по своему, но тук всичко беше направено като в руска постановка. А какъв забележителен миманс имаше, мизансцен, толкова много хора на сцената, невероятно! Любовта към трите портокала е опера с масови сцени, с фантасмагории, с всички недостатъци на обществото, които са съществували по времето на Карло Гоци и по времето на Сергей Прокофиев. Има ги и сега, те са неунищожими! Ще ги има и в бъдеще, просто под различна форма. Но самата идея, която е заложена в тази опера, е жива и много актуална! Затова спектакълът е интерактивен, защото публиката е като участник в действието. И не просто в операта, а в живота! 

Разбира се, имаше и някои пожелания към спектакъла, но както се казва „и на слънцето има петна“. Като цяло това беше една просто блестяща постановка, една от най-хубавите на този фестивал! Много съм радостна, всеки път, когато руска творба е представена по такъв начин! Защото понякога има „тролове“, осмиват, искат да представят Русия така, че всички да се надсмеят над нея… Но това е невъзможно! И неприятно. А когато гледаш такава светла постановка, тя е жизнеутвърждаваща! Какво е посланието в нея– че всичко това е блъф, сън, глупости… Всичко ще отмине и добрите хора винаги ще победят, а животът ще продължи!“