Не, български ученици няма да бъдат изпращани на фронта след военно обучение

В разпространявано във Фейсбук видео от интервю в телевизия „България 24“ се твърди, че идеята за въвеждане на военно обучение за учениците в 10 и 11 клас има за цел да подготви младежите за изпращане на фронта в Украйна. Досега това видео, в което тезите си излагат Сърнела Воденичарова от ГД „Народна мрежа“ и Христо Лафчиев - ядрен физик, е преглеждано близо 40 000 пъти и е споделено над 1500 пъти.

Твърдение: Български младежи ще бъдат изпращани на фронта след два месеца военно обучение, което ще представлява сглобяване и разглобяване на автомати

Откъде тръгва всичко -  дозата истина в морето от дезинформация

На 23 февруари тази година за обществено обсъждане беше публикуван проект на наредба за военно обучение за учениците от 10 и 11 клас от следващата учебна година. Текстът може да бъде открит в Портала за обществени консултации към Министерския съвет, Проект на Наредба за обучение на ученици и студенти, Раздел II от документа.

В проектонаредбата обаче никъде не се споменава, че учениците ще разглобяват и сглобяват оръжия, ще придобият военна подготовка или че след обучението ще бъдат изпращани на фронта.

В документа ясно се посочва, че обучението ще е в рамките на 5 учебни часа за 10 клас и 5 учебни часа за 11 клас. Десетокласниците ще усвояват знания за защита на родината, за гражданско-военните отношения, за оказване на помощ на населението от въоръжените сили при кризи от военен характер и други.

Обучението в 11 клас включва теми като въоръжени сили на Република България, мисии и задачи на въоръжените сили, участие в операции и мисии извън страната, същност, цели и задачи на резерва на въоръжените сили.

Обучението ще се провежда в присъствието на класния ръководител от военнослужещи или цивилни служители от Министерството на отбраната, преминали подготовка  за обучение на ученици.

Министерството на отбраната категорично заявява, че няма да изпраща войски или младежи в Украйна.

В позиция до Българското национално радио от ведомството категорично заявяват, че учениците няма да придобият военна квалификация, нито ще бъдат обучавани как да боравят с оръжие.

Планираното обучение не е военна подготовка.

„Учениците не се водят на военен отчет. Военна подготовка се провежда само с български граждани на доброволен принцип съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.

На учениците няма да бъде предоставяно оръжие, на което нагледно да се показва реда за сглобяване и разглобяване. Подготовката ще бъде теоретична с представяне на поуки от практиката. Като пример може да бъде посочено използване на предварително подготвени презентации, включващи снимков и видеоматериал по изучаваната тема“, посочват от Министерството на отбраната.

Учениците не се вписват на военен отчет и не подлежат на мобилизация.

„По смисъла на чл. 56 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, учениците от 10-и и 11-и клас преминават обучение в часа на класа на общообразователна тематика, свързана с усвояване на знания за защитата на родината и придобиване на умения действията им за оцеляване при кризи от военен характер, както и за мисиите и задачите на въоръжените сили“.

Какъв е редът при евентуална мобилизация и какво представлява подготовката на военни кадри?

„Съгласно чл. 19, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България президентът на Република България по предложение на Министерския съвет обявява обща или частична мобилизация."

Освен позицията на Министерството на отбраната като страна по казуса, потърсихме мнението и на военния експерт ген. Съби Събев - бивш представител на България в НАТО и член на Съюз на офицерите от резерва "Атлантик". Той също потвърди, че няма никаква опасност за учениците при евентуално въвеждане на военно обучение и подчерта разликата между военното обучение, което има за цел да даде базова информация на учениците, и същинската военна подготовка:

Заключение

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck