Европа си даде глътка въздух и си спечели време

Напоследък банки от цял свят се надпреварват да прогнозират срив на еврото догодина до 1.20-1.25 долара при 1.34 долара сега. В момена на пазарите може да се случи всичко, защото ситуацията е изострена до максимална степен, но все пак събитията от четвъртък и петък правят по-малко възможно сбъдването на горната прогноза.

Срещата на върха на ЕС както винаги не се оказа най-ползотворното събитие за решаване на дълговата криза в еврозоната и както винаги остави пазарите в почуда, какво се случи, какво предстои, това ли е началото на края на кризата? Както винаги пазарите се надяваха на нещо повече, но отново получиха по-малко.

Разбира се, вероятно датите 8-9 декември 2011 година ще се превърнат в исторически, но най-вече заради изолацията, в която изпадна Великобритания, което може да даде началото на края на членството на страната в ЕС. Такова развитие има много привърженици по високите етажи на Обединеното кралство, но би струвало много скъпо на страната и това се осъзнава от премиера Дейвид Камерън, който вероятно също ще остане в историята с непохватната си дипломация и с начина, по който сам се постави в изолация на масата на преговорите. Последствията от всичко това за Лондонското сити, чиито интереси Камерън уж искаше да защити, могат да са фатални и постепенно то да изгуби огромното си значение за европейския финансов свят.

Решенията на срещата, които имат конкретна значимост за отношението на финансовите пазари към Европа през следващите месеци:

1) Европейският фонд за финансова стабилност ще може да набира средства и от частни инвеститори и от други страни и ще може да издава гаранции, т.е. да разширява обхвата си с помощта на лостовия ефект. Тук проблемът е, че инвеститорите като цяло са скептични към Европа и трудно може да се очаква от тях някаква голяма активност. Доколко вербалната подкрепа на страни като Китай, Бразилия и други ще се превърне в реални действия, предстои да видим, но пазарите определно се надяват на такива. В петък пазарите ясно приветстваха намерението на Китай да формира специален инвестиционен фонд за инвестиции в Европа.

2) Европейският механизъм за стабилност, който е дългосрочният инструмент на Европа за борба с кризата, ще започне да действа още от юли догодина, като през първата една година ще действа успоредно с ЕФФС. Това, което не се харесва от пазарите, е, че в крайна сметка ЕМС няма да има статут на банка, както предлагаше Ван Ромпой. Германия не допусна тази възможност, която можеше да отпуши каналите за финансиране от ЕЦБ. ЕМС ще има капацитет от 500 млрд. евро, което определено не е впечатляваща сума, такава, която да успокои пазарите.

3) МВФ ще получи от страните-членки 200 млрд. евро, от които 150 млрд. от членките на еврозоната, които фондът ще може да използва за подпомогане на затруднени държави по света, но е ясно, че те ще се върнат обратно в Европа, като дори вероятно ще нараснат по време на околосветската обиколка.

Видно от по-горе е, че мунициите на Европа за борба с кризата се изчерпват до 1-1.5 трлн. евро, докато само дългът на Италия е близо два трилиона евро, т.е. Европа си дава глътка въздух и си спечелва време, но ще трябва да извърши много реформаторска и непопулярна за гражданите си работа, за да си върне ореола.

4) Разбира се, в по-дългосрочен план най-важното решение на срещата на ЕС е, че ерата на неограничените дефицити и трупане на дълг би трябвало да е история. Структурен бюджетен дефитит от 0.5% от БВП, таван от 3% на бюджетните дефицити спрямо БВП, държавен дълг не по-голям от 60% от БВП - са трите ограничения за всяка държава, които не могат да бъдат надхвърляни или ако бъдат надхвърлени, ще задействат автоматични санкции, които още не се знае какви ще бъдат. Брюксел ще има повече власт върху бюджетната и дългова политика на страните-членки, но европейските чиновници отдавна са доказали не особено високата си компетентност и прозорливост. Тук нещата все още изглеждат само пожелателни и е доста съмнително как гръцки, ирландски и т.н. сценарии в бъдеще ще бъдат атоматично и превантивно идентифицирани и избягвани. Пазарите определено остават скептични и ще трябва доста време и себедоказване от държавите-членки и от Брюксел, за да се убедят инвеститорите, че този механизъм ще проработи.

5) Важен момент от срещата е, че „подстригване” (от англ. haircut) на дълга за други държави освен Гърция няма и не може да има. Много инвеститори се опасяваха доскоро, че при определени обстоятелства такова развитие можеше да споходи и инвестициите им в други европейски ДЦК.

Другите моменти в заключителната декларация след срещата са по-дългосрочни и по-малко конкретни и като цяло се целят в по-голяма конвергенция между страните в еврозоната, така че за техния ефект е още рано да се говори. Дългосрочният ключ към успеха на обединена Европа обаче е по-голяма конвергенция на конкурентноспособността на Юга с тази на Севера.

Едно доста по-практично, но само частично решение на проблемите в Европа дойде от ЕЦБ и то определно беше приветствано от пазарите – тригодишни кредити от Централната банка за търговските банки. Това би трябвало да даде по-голяма сигурност на балансите на банките и да ги направи по-гъвкави и активни, както на облационните пазари, където да купуват повече държавни облигации, така и на кредитното поприще, където да почнат по-свободно кредитиране на икономическите субекти, което да раздвижи икономиката на стария континент. В опитите си да решат собствените си проблеми именно банките на Стария континент бяха сред тези, които панически разпродаваха държавни облигации напоследък, с което изостриха още повече болестта на еврозоната.

В заключение мога да кажа, че пазарите от известно време повтарят на европейските лидери, подобно на един известен филмов герой, само едно – „Show me do money”, т.е. пуснете печатницата на ЕЦБ на пълни обороти. Благодарение на настойчивостта на Германия, Европа продължава да не показва парите на пазарите. В този смисъл пазарите няма скоро и трайно да променят поведението си. Ситуацията ще остане несигурна още дълго. В момента барометърът на пазарните настроения са облигационните пазари, а в петък облигациите на Италия, Испания и т.н. не бяха разпродавани, но и не бяха изкупувани, т.е. промяната не е настъпила, въпреки възхода на котировките на акциите, суровините и еврото.