2012 - Годината на развиващите се пазари

Вероятно поради заобикалящата ме среда, но тази сутрин развиващите пазари са влезли в главата ми. Пиша тази статия от Пайхан, Перу, където ще прекарам празниците с мои роднини – така започват размишленията на Чарлс Сайзмор за развиващите се пазари, които той представя в статия за MarketWatch. Сайзмор управлява Tactical ETF, а освен това е основател и главен инвестиционен стратег на базираната в Далас консултантска инвестиционна компания Sizemore Capital Management LLC.

Пайхан е малък град, в който хората са предимно фермери и земеделци. Пайхан се намира на тихоокеанското крайбрежие на Перу и въплъщава най-доброто и най-лошото от една развиваща се икономика, каквато е Перуанската. Тук може да видите неограничени възможности, мащабно ново строителство, както и постоянен поток от хора, преселващи се от околните територии, мотивирани да се изкачат нагоре по социалната стълбица. Всеки мъж, жена и дете е амбициозен предприемач, оперирайки малък ресторант в дома си, или използвайки модифициран велосипед като такси, или пък продавайки сладолед на минувачите по Plaza de Armas. Мобилните телефони, включително блекберита и понякога айфони, са навсякъде. И да, в Пайхан има дори високоскоростен интернет, осигурен от испанската Телефоника. Във въздуха се усеща енергия и чувство, че прогресът е възможен.

Но за да не рисувам нереалистична картина, Пайхан все пак е селскостопанско градче от Третия свят. То страда от лошо качество на образованието, периодични прекъсвания на тока,  както и различни социални разделения, които винаги съпровождат бързия растеж. Престъпността нараства непрекъснато и не бихте искали да бъдете на магистралата след залез слънце, тъй като съществува опасност, да бъдете нападнати от въоръжени бандити.

И късмет по пътя за Пайхан. Пътната инфраструктура, в най-добрия случай, може да бъде наречена посредствена. Панамериканската магистрала е на нивото на американските магистрали от преди 1940 година. Полетите до най-близкото летище в Трухильо често биват отлагани или произволно анулирани. Да получите отговори на елементарни въпроси пък, може да ви остави с чувство на неудовлетвореност.

И все пак контрастът между Пайхан, съответно Перу и останалия свят на развиващите се икономики, и задлъжнелите развити икономики от Северна Америка и Европа говори много. Това е разликата между хората с реални надежди за растеж и развитие, и хората, които се борят да запазят това, което имат. Това е оптимизъм срещу песимизъм.

Все още има няколко търговски сесии през 2011 година, но със сигурност това не беше добра година за инвеститорите на развиващите се пазари. В годината, в която S&P 500 се движи с повишение от под 1%, т.е. почти без промяна, повечето развиващи се пазари преживяха нещо, което бих нарекъл „пускане на кръв”. Дори и след резкия скок от дъната през октомври, почти всеки ETF (борсово търгуем фонд), следващ развиващите се пазари, е много на червено през 2011 година. Ето и някои примери към 20 декември:

        ·         iShares MSCI Emerging Markets: минус 20% от началото на годината

        ·         iShares MSCI Turkey: минус 35%

        ·         iShares MSCI Brazil: минус 22%

        ·         iShares MSCI Peru: минус 22%

        ·         iShares FTSE China 25: минус 19%

Дори любимият ми Emerging Market Consumer ETF, който би трябвало да бъде сравнително изолиран от макроикономическите проблеми на Европа, към днешна дата е със 7% надолу от началото на годината. С една дума – „Ох!”.

В глобализираната икономика нито една криза не е чисто локална. Турбуленциите, идващи от Европа, разтърсиха търговските партньори на Стария свят в Азия и Латинска Америка, а когато инвеститорите превключиха на режим „по-малко риск”, акциите в нововъзникващите пазари бяха сред първите за продажба.

През 2012 година аз виждам голяма преориентация на световната икономика. Тя вече тече няколко години, но ще засили още по-ясно през 2012 година и годините след Европейската криза.

Моделът за растеж на нововъзникващите икономики от последните 60 години беше много прост и ясен – произвеждай, колкото се може по-евтино и изнасяй за САЩ и Европа. Тази стратегия работеше много добре, докато американците и европейците купуваха, но сега, когато американските домакинства са в процес на деливъридж (намаляване на задлъжнялостта), а Европа е ранните етапи на нещо, което вероятно ще прилича много на японската депресия на забавен каданс, този модел за растеж изглежда все по-неблагонадежден.

2012 година ще бъде годината на потребителя в нововъзникващите пазари. Търсенето от развития свят ще остане без промяна в най-добрия случай, а търговията между нововъзникващите икономики ще се ускори, с акцент върху средната класа и заможните хора, парадиращи със своя успех.

Като цяло потребителите, компаниите и правителствата в новите икономики стартират с ниски нива на задлъжнялост. Няма го бремето на дълга и болезнените икономии и деливъридж, които се разпростират в развития свят. С други думи, повечето нововъзникващи икономики имат дълъг път за извървяване.

Инвеститорите, които искат да направят печалба от това развитие, могат да използват два подхода – могат да закупят акции на компании от развиващите се икономики, които продават основно на местните пазари, използвайки например ETF като вече споменатия Emerging Market Consumer или като закупят акции на западни компании като Телефоника, които реализират голяма част от своите продажби в нововъзникващите пазари. Unilever, Procter & Gamble и  Philip Morris International пасват идеално на тези характеристики.