Еврозоната изглежда по-добре, но не забравяйте дълга!

Европа се възстановява. Това поне е новият и изненадващ консенсус, който изплува на повърхността през последните няколко месеца. За съжаление дълговата криза в Европа става все по-лоша и докато крайното решение може би беше отложено от ЕЦБ, то не може да се отлага вечно.

Оптимистите се зарадваха напоследък от серия позитивни индикатори. Въпреки че PMI индексите в Италия и Испания продължават да отчитат свиване, последните стойности в тези страни са на 2-годишни върхове, докато в Германия е налице солидно възстановяване, както и най-силни стойности през тази година.

Безработицата в еврозоната се стабилизира, а нейните нива се подобриха през последните месеци в Испания, Италия, Ирландия и Португалия, които са най-силно засегнатите държави, като изключим Гърция и Кипър. Икономистите започнаха бавно да повишават прогнозите си за региона, а ЕЦБ е активна с вербалните интервенции, за да компенсира очакванията за намаление на стимулите, които идват от задаващото се през следващите месеци начало на намаление на стимулите на Федералния резерв.

Къде обаче са опасенията? Простият факт е, че съотношенията на националния дълг към БВП продължават да растат в целия континент и вече са на по-опасни нива при най-застрашените държави. Дори преструктурирането на гръцкия дълг се оказа само временно облекчение.

Какво става със спредовете? В края на краищата доходността при поразените от кризата държави не търпи волатилност след краткия миг на страх през май и юни, който се дължеше на Фед. Така спредовете вече не показват какво мислят инвеститорите за устойчивостта на дълговете. Вместо това те показват комбинация от очакванията за бъдещата устойчивост на дълговете плюс прогнози за реакцията на ЕЦБ при потенциални кризи.

Въпреки че една част от увереността на пазарите ще бъде свързана с очакванията, че ускоряването на растежа ще подобри и двете страни на съотношението дълг към БВП и съответно някои правителства в по-силните икономики могат да отчетат излишъци, подобрението вероятно няма да е достатъчно.

Има една добра и три лоши алтернативи на растежа като средство за намаление на тези съотношения. Добрата е, че правителствата могат да продават обществени активи. За съжаление, обикновено няма достатъчно от тези активи, продажбите са политически трудни и със склонност да понижават оценките. Трите лоши варианта са преструктуриране на дълга, опрощаване на дълга и монетаризация посредством инфлация.

Въпреки че ЕЦБ се справи прекрасно при въдворяването на увереност около способностите и желанието си да направи всичко необходимо, за да запази единната валута, пазарът има склонност в крайна сметка да подозира блъф. Освен ако ЕЦБ не се ангажира с голяма монетаризация, за която ще срещне огромна съпротива от държавите в ядрото като Германия и която дори и тогава може да не е особено успешна сред правителствата, които се нуждаят от отлагане на значителни суми по краткосрочните облигации, еврозоната ще трябва да се ангажира с микс от преструктуриране и опрощаване на висящия дълг.