Слабо повишение на паричната маса в еврозоната, но пореден спад на бизнес кредитите през август

Кредитите за бизнеса в еврозоната отбелязаха поредно понижение през август, показват днешните данни на ЕЦБ, което предполага, че икономическото възстановяване на региона вероятно ще бъде доста слабо и нестабилно.

Заемите за частния сектор в еврозоната се понижиха на годишна база с 2,0% през август след спад с 1,9% през месец юли. Кредитите за домакинствата се повишиха слабо с 0,1% на годишна база след аналогично повишение и през юли, кредитите за покупки на жилище се повишават с 0,7% - също без промяна спрямо предишния месец, но банковите кредити за нефинансовите компании се понижиха с 3,8% през август след спад с 3,7% през юли.

Заемите за европейските компании отбелязаха спад с 12 млрд. евро през август след спад с 17 млрд. евро през юли, докато банковите кредити за домакинствата се повишиха с 4 млрд. евро след спад с 3 млрд. евро през предишния месец.

Данните за банковите кредити през август са негативни за голяма част от страните-членки на еврозоната. Заемите към частния сектор в Германия се понижиха през август с близо 4% на месечна база и с 4,7% на годишна база, в Гърция отбелязаха спад с 0,3% на месечна и с 4,7% на годишна база, в Испания - спад с 0,2% на месечна и с 12,6% на годишна база и в Италия - спад с 0,1% на месечна и с 2% на годишна база.

В същото време има повишение на растежа на паричната маса (индекса М3) в еврозоната през август до 2,3% на годишна база (при прогнози за 2,2%) след растеж с 2,2% през юли. На тримесечна осреднена база индикаторът М3 обаче се повиши с 2,3% за периода юни-август след 2,5% за май-юли и остава доста под прицелното ниво на ЕЦБ за растеж с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност. Тази продължаваща слабост в растежа на паричната маса предполага, че инфлационният натиск в еврозоната остава потиснат и дава възможност ЕЦБ да прибегне до нови парични и лихвени стимули при необходимост.

Данните на ЕЦБ са пореден ясен знак, че трансмисионният механизъм на стимулиращата (нисколихвена) парична политика на Централната банка продължава да бъде блокиран. Въпреки че ЕЦБ запазва рекордно ниска основна лихва от 0,5%, това не води до ускоряване на растежа на паричната маса в еврозоната, нито до "отпушване" на кредитирането от страна на търговските банки в региона.