Рекордна безработица и четиригодишно дъно на инфлацията в еврозоната

Нивото на безработица в еврозоната отбеляза изненадващо повишение до рекорден връх от 12,2% през септември, като безработните в региона достигнаха 19,447 млн., показват днешните данни на Евростат. Прогнозите на финансовите пазари бяха за ниво на безработица от 12,0%, като европейската статистика обяви и възходяща ревизия на данните за август до 12,2% от предишна оценка за 12,0%. 

В рамките на септември броят на безработните в еврозоната се повиши с 60 хил., като в рамките на една година, от септември 2012-а насам, когато нивото на безработица беше 11,6%, беше отбелязан ръст от цели 996 хил. на хората, които са останали без работа.

Нивото на безработица в целия Европейски съюз (28-те страни - членки) през септември остава от 11,0% за четвърти пореден месец, след като преди година беше на ниво от 10,6%. Общо 26,872 млн. са били безработните в ЕС през септември, като това представлява ръст на безработните с 978 хил. в рамките на една година (септември 2012-а година).

Младежката безработица в еврозоната се повиши през септември до рекорден връх от 24,1% спрямо 24,0% през август и 23,6% преди година, докато младежката безработица в ЕС остана без промяна от 23,5% спрямо предходния месец и над 23,1% през септември 2012-а година.

Най-ниско е нивото на безработица през септември в Австрия (4,9%), в Германия (5,2%) и в Люксембург (5,9%), докато най-висока остава безработицата в Гърция (27,6% за юли) и в Испания (26,6% през септември).

Евростат оповести и своите данни за безработицата в България, като през септември тя остава на ниво от 13,1% спрямо август, но над 12,3% точно преди година. Броят на безработните българи през септември е 446 хил. след 442 хил. през август и 412 хил. през септември 2012-а година.

Младежката безработица в България остава през септември на ниво от 28,3% след 28,3% през август и ниво от 26,6% преди година (септември 2012-а). Общо 65 хил. младежи (на възраст под 25 години) са без работа в страната през септември - без промяна спрямо август и под 66 хил. безработни младежи преди година.

Европейската статистика оповести и още едни важни и доста слаби данни - за инфлацията в еврозоната през октомври, която падна рязко до четиригодишно дъно.

Предварителният индекс на потребителските цени (CPI) в еврозоната се срина през октомври до едва 0,7% на годишна база от 1,1% през септември и при прогнози за инфлацията в размер на 1,1%. Това е най-ниската инфлация в региона от ноември 2009-а година и много под т.нар. "инфлационен прицел" на ЕЦБ от 2,0%.

Тези много слаби данни показват негативното отражение на слабото вътрешното потребление в еврозоната върху инфлацията в региона и сякаш са пореден сигнал, че подновеният през второто тримесечие на година икономически растеж (след 18-месечната рецесия) започва през есента да губи своя възходящ импулс.

Основната инфлация (без цените на храни, енергия и тютюневи изделия) в еврозоната се забави през октомври до 0,8% на годишна база от 1% през септември. Енергийните цени паднаха с 1,7%, докато растежът на цените на храни, алкохол и тютюневи изделия се забави до 1,9% през октомври от 2,6% през септември.

Това рязко забавяне на инфлацията до 4-годишно дъно на фона на рекордната безработица в еврозоната през септември може да поднови спекулациите за реален риск от дефлация или т.нар. "стагфлация" (ниска инфлация или дори дефлация при липса или слаб икономически растеж). Днешните данни, в комбинация с останалата серията слаби икономически показатели от Германия, Франция и Италия, вероятно ще поставят пред сериозно изпитание ЕЦБ на предстоящото през следващата седмица нейно редовно заседание (на 7-и ноември).