Слаб икономически растеж в еврозоната през третото тримесечие

Икономическото възстановяване в еврозоната се забави повече от прогнозите през третото тримесечие на годината с оглед изненадващия спад на БВП на Франция, показват днешните предварителни данни на Евростат.

Брутният вътрешен продукт на еврозоната се повиши през третото тримесечие с едва 0,1% при прогнози за растеж от 0,2% и след доброто повишение от 0,3% през периода април-юни, което даде край на продължилата 18 месеца рецесия в региона.

На годишна база БВП на еврозоната се понижи през третото тримесечие с 0,4% (при прогнози за спад с 0,3%) след понижение с 0,6% през предходното тримесечие и спад с 1,2% в началото на годината.

Днешните данни показват, че еврозоната продължава да се възстановява от продължителната рецесия, но това икономическо възстановяване сякаш губи импулс през периода юли-септември. От една страна има добри сигнали от "периферията" на региона, като БВП на Испания се повиши с 0,1% през третото тримесечие, което сложи край на испанската рецесия в сила от първото тримесечие на 2011-а година, а БВП на Португалия бележи повишение за второ поредно тримесечие (макар и с едва 0,2% след силен ръст с 1,1% през периода април-юни). Италия остава в рецесия, но БВП се понижи с едва 0,1% през третото тримесечие на годината и остават надеждите, че италианската икономика ще излезе на растеж в края на 2013-а година.

От друга страна обаче изненадващото понижение на БВП на Франция с 0,1% през периода юли-септември на фона на икономическия растеж от 0,3% в Германия показват тревожна противоположна тенденция на развитие в самото "ядро" на еврозоната.

Брутният вътрешен продукт на целия Европейския съюз се повиши през третото тримесечие на годината с 0,2% на тримесечна база и с 0,1% на годишна база, показва предварителната оценка на Евростат.

По-слабият от очакванията растеж на БВП на еврозоната през третото тримесечие потвърждава опасенията, че икономическото възстановяване в региона все още е нестабилно и колебливо при сигнали за продължаващ спад на инфлацията и дори риск от дефлация. Това сякаш е в подкрепа на прогнозите, че ЕЦБ ще се наложи да предприеме допълнителни стимулиращи мерки и няма да се ограничи единствено с решението от миналия четвъртък да понижи основната лихва до рекордно дъно от 0,25%. Вчерашните коментари на Петер Прает от ЕЦБ и днешните по-слаби данни могат да подсилят спекулациите, че Европейската централна банка ще се наложи да обмисли още по-радикални мерки от типа на програмите за "количествени улеснения", които понастоящем продължават да провеждат Федералния резерв на САЩ и Японската централна банка.