Федералният резерв ще намали оборотите на "печатницата за долари" през януари

След края на снощното заседание Федералния резерв на САЩ запази без промяна рекордно ниската федерална фондова лихва в диапазон между 0,00% и 0,25% и без промяна своята програма за покупки на американски ценни книжа за 85 млрд. долара на месец.

Американската централна банка обаче най-сетне приключи многомесечния "съспенс" и несигурност на финансовите пазари, като заяви, че ще започне да намалява програмата за парични стимули още на следващото заседание през януари 2014-а година. Тогава се очаква Фед да намали месечните покупки на ценни книжа с 10 млрд. долара - разделни по-равно между покупките на държавни облигации (намаление с 5 млрд. до покупки за 40 млрд. долара на месец) и покупките на ипотечно-гарантирани книжа (намаление с 5 млрд. долара на покупките на MBS до 35 млрд. долара на месец).

Федералният резерв направи и малки промени в своите тримесечни икономически перспективи и отново посочи, че икономическата активност в САЩ се разширява с умерено темпо. Условията на пазара на труда показват по-нататъшно подобрение, нивото на безработица се понижава, но все още остава във високо.

Фед подчерта, че продължава напредъка в разходите на домакинствата и в дълготрайните бизнес инвестиции, докато възстановяването на жилищния сектор показва известно подобрение през последните месеци. Според Централната банка "може би намалява" негативното влияние върху икономиката от по-затегната държавна фискална политика. Инфлацията е под заложените цели, но дългосрочните инфлационни очаквания са "стабилни".

Федералният резерв обяви, че в началото на 2014-а година (на заседанието през януари) ще стартира редуциране на програмата за парични стимули, посочвайки, че е взел решение за умерено понижение на темпото на покупки на финансови активи. Според Фед размерът и все още повишаващите се активи на банката в дългосрочни книжа ще запази низходящия натиск върху реалните дългосрочни лихви в САЩ, ще подкрепи ипотечни пазар и ще направи общите финансови условия по-стимулиращи, което ще допринесе за по-силно икономическо възстановяване и ще помогне да се гарантира, че инфлацията, след време, ще бъде на ниво, което най-добре отговаря на двойния мандат на Централната банка.

Това решение на Фед беше взето почти с пълно единодушие, като само президентът на Фед на Бостън Розенгрен обяви, че е преждевременно да се започне с понижение на паричните стимули и настоя за повече данни, преди подобно решение.

Федералният резерв подчерта, че ще запази политиката на извънредно ниски лихви (федерална фондова лихва между 0,00% и 0,25%), докато нивото на безработица в САЩ не падне доста под заложения от банката праг от 6,5%.

Междувременно Фед обяви и повишение на прогнозите за икономическия растеж и понижи прогнозите си за нивото на безработица в САЩ през следващата година. Централната банка вече очаква растеж на БВП на САЩ през 2014-а година между 2,8% и 3,2% (при прогнози през септември в рейнджа 2,9%-3,1%) и ниво на безработица между 6,3% до 6,6% (при септемврийска прогноза в рейнджа 6,4%-6,8%). Фед понижи и инфлационните прогнози за следващата година до диапазона между 1,4% и 1,6% спрямо прогноза през септември за инфлация между 1,3% и 1,8%.

Мнозинството членове на Федералния резерв (12 от представителите на резерва) очакват първо повишение на почти нулевата федерална фондова лихва през 2015-а година, само двама очакват това да стане факт през 2014-а година и трима залагат на първо вдигане на американската лихва през 2016-а година. Десет от 17-те представителите на Фед прогнозират първо слабо повишение на федералната фондова лихва от 0,00%-0,25% до или под 0,75% нивото до края на 2015-а година. Мнозинството централни банкери смятат, че лихвата ще остане под 2% поне до края на 2016-а година.

След края на снощното заседание, шефът на Фед Бен Бернанке заяви на последната си пресконференция (преди да предаде управлението на Резерва на Джанет Йелън в края на януари 2014-а година), че Федералният резерв вижда рисковете пред икономическия растеж на САЩ като доста по-балансирани. Според него последните икономически данни са повишили увереността, че подобрението на пазара на труда ще продължи и в бъдеще. Той подчерта, че окончателно приключване на програмата за парични стимули определено няма да стане факт до средата на следващата година. Въз основна на постъпващите в бъдеще данни, Бернанке очаква постепенно намаляване на програмата за "количествени улеснения" - най-вероятно с по 10 млрд. долара на месец, до по-късно през 2014-а година. Той обаче посочи, че ако икономическите данни в даден момент разочароват, това ще накара Фед да "пропусне" едно или две заседания на които няма да понижи паричните стимули.

Участниците на финансовите пазари реагираха доста бурно на изхода от снощното заседание на САЩ, като имаше резки двупосочни движения на валутните, фондови и дългови пазари. Първоначално доларът поскъпна, а доходността на американските държавни облигации подскочи като реакция на новината, че Фед ще започне да намалява програмата за парични стимули през януари. Еврото падна за кратко до 1,3704 долара, след което обаче последва нова вълна от продажби на долари, тъй като лихвите на американските дългови книжа парираха първоначалното си възходящо движение. Това даде мотив за скок на еврото към 7-седмичен връх от 1,3812 долара - точно над върха от 11-ти декември от 1,3811 долара, но под важния двегодишен връх от 25-и октомври около 1,3833 нивото. Паундът от своя страна се повиши до нов двегодишен връх от 1,6483 долара. Но последвалото по-трайно повишение на лихвите на американските държавни облигации (лихвата на 10-годишните книжа скочи до 2,911%, преди да стабилизира около 2,88% - малко под върха от 6-и декември около 2,93%) доведе до ликвидиране на новите "къси" доларови позиции, което доведе до по-стабилно поскъпване на щатската валута към края на вчерашната и в началото на днешната търговия.

Еврото падна рязко до двуседмично дъно около 1,3649 долара, а паундът върна назад към 1,6363 долара. Основният губещ на валутния пазар се оказа японската йена на фона на скока на реалните американски лихви и на силното възходящо рали на пазара на акции на Уолстрийт. Доларът поскъпна до нов петгодишен връх от 104,35 йени, преди да коригира леко назад малко под 104,00 нивото, докато еврото удари петгодишен връх около 142,90 йени, преди да коригира към 141,86 йени.

Американският фондов пазар също реагира с резки двупосочни движения на изхода от снощното заседание на Федералния резерв. За кратко имаше спад на основните фондови индекси като първа реакция на новината, че Фед ще започне да намалява размера на паричните стимули през януари. Но след това последва ново бурно възходящо рали на американските акции, като индексът DJIA скочи с 1,84% (ръст от 292 пункта) до 16167,97 пункта, а широкият индекс S&P500 се повиши с 1,66% до 1810,65 пункта. И двата водещи индекса на Уолстрийт отново отправят поглед към техните рекордни върхове от 29-и ноември, съответно от 16174,50 пункта и от 1813,55 пункта. Технологичният индекс Nasdaq се повиши с 1,15% до 4070,06 пункта - малко под неговия 13-годишен връх от 9-и декември около 4081,784 пункта.