Нарастващата омраза на лейбъристите към капитализма е опасна за Англия

В по-голяма част от английската икономика 100 милиона стерлинга са полезна сума. Достатъчна да се построят една дузина училища или дори да се купят няколко прилични нападателя за английската Висша лига по футбол. Тези пари обаче няма да направят почти никаква пробойна в бюджетния дефицит на правителството, който е 100 милиарда стерлинга. 100 милиона е обаче всичко, което ще получи последният опит на лейбъристите да накажат бизнеса, изразен в обещание да се вдигнат данъците на най-богатите от 45% на 50%. Ударът обаче по Великобритания като място, където да се прави бизнес, вероятно ще навреди с много по-голяма сума от споменатата.

Тук обаче не става дума основно за икономика. Данъкът от 50% е шоколадов бонбон, който се хвърля на избирателите на Ед Болс, министър-председателя в сянка, като компенсация за ограничителните мерки, които той също обеща и повечето от които засягат най-бедните. Нещата обаче са още по-дълбоки. Ед Милибанд, лидерът на лейбъристите, придвижва партията си наляво. За разлика от Тони Блеър, който ухажваше постоянно бизнеса, Милибанд реши да удари непопулярните индустрии. През последните месеци той обеща да замрази цените на енергията за домакинствата, да конфискува необработваемата земя от строителите на жилища, да раздели банките и да даде начало на конкуренция, финансирана от държавата.

Тези намерения може да се дължат на лично убеждение, но те са също и заиграване с избирателите. Опит за активизиране на лейбъристите с обещание за наказание на бизнеса, който да накара разгневената работническа класа да гласува за него и да му даде победата над необичания и елитарен лидер на консерваторите Джеймс Камерън. Сметките показват, че Милибанд има добър шанс да успее още повече, че десният вот е разцепен заради нарастващата сила на Партията на независимостта.

Този хазарт обаче може и да не даде резултат. Десните ще атакуват лейбъристите по най-слабата им точка, компетенцията им за икономиката. Никоя партия досега не е печелила избори когато е изоставала в икономиката и ръководството, както е сега при лейбъристите. Започването на битка с бизнеса за данъците на най-богатите няма да подсили Милибанд, когато доверието в неговите икономически способности е под съмнение. Дори и таксуването на богатите, което вероятно ще се хареса на масите, да мине добре, увеличаването на данъците за 1% от данъкоплатците, които вече осигуряват 30% от приходите, идващи от данъците върху доходите, очевидно не е справедливо както Милибанд твърди.

Най-вероятно избирателите ще осъзнаят вредата от всичко това. Въпреки че някои от проблемите, които Милибанд иска да атакува, като британската култура на краткосрочно мислене, са реални, неговата основна политика не изглежда нито разумна, нито практична. Замразяването на цените на енергията и конфискуването на земите на строителите ще доведе до намаление на инвестициите в тези индустрии в момент, когато страната се нуждае от повече, а не по-малко електроцентрали и жилища. Възгледите на Милибанд за финансовия сектор вече доведоха до спад на акциите на притежаваните от държавата банки, което на практика намалява възвръщаемостта за данъкоплатците, ако ги продадат. Предложеното увеличение на данъците рискува и да отблъсне инвеститорите в момент, когато доверието в икономическото възстановяване е по-слабо, отколкото сегашните управляващи искат да си признаят.

Някои скандинавски държави вече се отърваха от данъци над 50%. Великобритания обаче ще губи предимство с части от Америка (39,6% федерален данък плюс щатски данък), Ирландия (41%), Германия (45%) и дори Франция (45% за най-богатите; прословутите 75% са само върху заплати над 1 милион евро). В сектора на финансовите услуги, където независимо дали на Милибанд му харесва или не, е предимството на Великобритания, основните конкуренти са Сингапур, Хонконг и Дубай, при които съответните данъци са 20%, 17% и 0%. Въпреки че да ти вземат още 5 пенита на всяка лира все още не е причина да местиш семейството си от родината в персийския залив или на острови, това ще окуражи чужденците, които биха докарали мозъците и парите си във Великобритания, да отидат другаде, а резултатът ще е обедняване на държавата.

За да бъдем честни, Милибанд има и някои добри бизнес идеи, най-вече предложенията му за увеличаване на стажуването и строителните предприемачи. Засега той отказва да направи обещанието, което направиха десните, да се проведе референдум за членството на Великобритания в ЕС. Левите се съпротивляват на вредните фантазии на десните за светло бъдеще, излизайки от ЕС. Като цяло обаче възгледите на левите са обезпокоителни.

Франсоа Оланд стана президент във Франция, атакувайки бизнеса. След две години на емиграция на предприемачите и на икономическа стагнация той направи рязък завой. Бизнесът отново е добре дошъл в Елисейския дворец, а данъкът от 75% беше смекчен. Милибанд обаче трябва да промени мнението си преди изборите, а не след това.

Бул Тренд Трейдър