Крехкостта на развиващите се икономики

Централната банка на Турция се гордее със своята впечатляваща колекция от картини, сред които е и платното, озаглавено “Геометрия на крайността”. Това до голяма степен е и мястото, на което Централната банка се намираше около полунощ на 28-и януари. Турската валута, лирата, бе паднала с 13% спрямо долара през предишните 6 седмици, бивайки една от най-трагичните жертви на разпродажбите, разразили се на развиващите се пазари. Цените растяха, но политическият натиск за намаляване на лихвените проценти оставаше силен. На своето непредвидено, нощно заседание, централната банка драстично опрости и затегна монетарната политика, увеличавайки основния си лихвен процент от 4,5% на 10%.

Турците не бяха сами. По-рано през деня Индийската централна банка също изненада пазарите, увеличавайки лихвения си процент за трети път в рамките на 5 месеца. Държавната власт в Южна Африка последва примера следващия следобед, увеличавайки лихвения си процент с 0,5 пункта. Триото счита затягането на политиката за стъпка, необходима, за да бъде ограничена инфлацията и да се подкрепят пострадалите им валути. Но това даде на обменните курсове само мимолетен ръст и в края на 29 януари тяхното движение отново бе колебливо.

Тези три икономики, заедно с Бразилия и Индонезия, принадлежат към “крехките пет”. Техните валути претърпяха драматични спадове през последната година, след като Бен Бернанке, председателят на Федералния резерв на САЩ, бе достатъчно нетактичен да каже, че няма да продължи завинаги да печата пари, с които да купува облигации. Обсадените пет се насладиха на малка почивка през септември, когато от Фед решиха да запазят “количествените облекчения” за още няколко месеца. Но през последните 2 месеца чуждите инвеститори отново имат причина да продават.

Освен това не беше необходимо да търсят тази причина твърде старателно. През последните месеци Аржентина пропиля голяма част от резервите си в чуждестранна валута в обречена защита на песото, което в крайна сметка падна с около 20% въпреки колебливите усилия на правителството да ограничи отлива на капитал. На 23 януари широко следеният индекс на производството в Китай падна повече от очакваното, увеличавайки възможността за забавяне на растежа на фона на прекомерното кредитиране. В Турция синовете на трима министри от кабинета бяха арестувани през декември заради корупционен скандал. Междувременно както в Киев, така и в Банкок, протестиращите са на улицата.

Тези местни затруднения, някои от които не толкова малки, се развиват на фона на постепенния ръст на световните лихвени проценти, оздравяващата икономика на САЩ и намаляването на програмата за икономически стимули на Фед. Възвръщаемостта на 10-годишните правителствени облигации все още е ниска, на около 2,8%. Но това е с повече от един процентен пункт повече, отколкото преди 9 месеца. На последното заседание на председателя Бен Бернанке на 29-и януари Фед реши да намали месечното изкупуване на облигации  с 10 млрд. долара, като преди това направи същото и през декември.

Изкупуването на облигации на Фед не беше много популярно в развиващите се икономики. Финансовият министър на Бразилия Гуидо Мантега веднъж обвини богатия свят в отприщването на валутна война: лесните пари на Фед отслабват цените на долара, намалявайки търсенето на стоки от развиващите се пазари. Но сега, с бавното намаляване на количествените облекчения, развиващите се пазари се изправят пред противоположния проблем: намаляването на стимулите на Фед ще подцени американските облигации, намалявайки търсенето на стоки от развиващите се пазари. Александре Томбини, председателят на Бразилската централна банка, оприличава увеличаването на лихвените проценти в богатия свят на “прахосмукачка”, която ще изсмуче чуждестранните пари от развиващите се икономики.

Доколко са зависими развиващите се икономики от тези пари? Количеството от облигации и акции на развиващите се пазари, което чужденците са акумулирали, е впечатляващо. Но доходите и богатството на развиващите се икономики също е нараснало през този период. 30-те най-известни такива икономики представляват почти 40% от световния БВП, отбелязват от Института по международни финанси, който представлява световните банки. И все пак тяхното тегло в портфолиото на световните акции е само около 13%.

Като група, развиващите се икономики всъщност са нетните износители на капитали към останалата част от света. Дори след като привлякоха големи притоци на частен капитал, техните централни банки проектираха още по-голям отлив на капитал чрез натрупване на големи резерви в чуждестранна валута. Те пушеха чуждестранни капитали, без да гълтат дима, както веднъж се изрази Мартин Улф от Financial Times.

Това е истината за групата като цяло. Но това не е така при всеки член, някои от които дишаха доста дълбоко. Турция, Южна Африка, Индия, Бразилия и напоследък Индонезия натрупаха обезпокоителни дефицити по текущата сметка, които ги оставиха уязвими за износ на капитали. Още повече, че текущата сметка е само малка част от баланса на плащанията, която може да се види на повърхността, отбелязва Кит Джъкс от Société Générale. Държавите може да изпитат големи и потенциално дестабилизиращи капиталови движения и в двете посоки, докато текущата им сметка остава приблизително в равновесие, ако приходящите потоци се различават значително от изходящите по ликвидност, матуритет или валута.

Индия и Индонезия се опитаха да ограничат експозицията си. Индия намали дефицита по текущата си сметка драматично, подпомогната от забраната за внос на злато. Индонезия намали субсидиите за горивата през юни и обложи с данък луксозните стоки, които до голяма степен бяха внасяни в страната. И двете страни оставиха валутите си да паднат - симптом на пренапрягане, който (насърчавайки износа и възпирайки вноса) също е частичен лек.

След като издържаха големия срив през май, валутите на Индия и Индонезия се справиха добре с последните сътресения. Валутите на Турция и Южна Африка - не. Увеличаването на лихвените проценти ще помогне да се възстанови по-високата възвръщаемост, която техните активи трябва да плащат, за да привлекат чуждестранни инвеститори.

Но според Джъкс този абсолютен диференциал на възвръщаемостите не е всичко, което е от значение. Веднъж след като пенсионните фондове на богатите страни започнат да печелят повече от смешната сума, генерирана от инвестициите на родна почва, те ще бъдат много по-склонни да се впуснат в нещо “вълнуващо” в чужбина, дори и ако спредът между местните и чуждите лихви остане същия в абсолютно изражение. Част от мен иска да гледа към лихвените проценти, не към лихвените диференциали, казва той. С други думи, ако възвръщаемостта на 10-годишните правителствени облигации на САЩ скочи от 2% на 3%, не би било достатъчно възвръщаемостите на развиващите се пазари да се увеличат с един процентен пункт. Те трябва да нараснат само с половин.

Докато реалните дългосрочни лихвени проценти в Америка се качват над нулата, световните инвестиционни мениджъри минават през голяма “еднократна корекция”, смята Джъкс. Те очакват “по-нормален свят”, в който пенсионните фондове посрещат своите задължения, държейки сигурни, но доходоносни активи в страни, които познават добре. Това бе един свят, който Америка започна да оставя зад себе си през 2007-а, когато избухна кризата и започнаха драматичните намаления на лихвените проценти. По това време по ирония на съдбата “Геометрия на крайността” е дадена като гаранция по заем на Фед.

По материали на световни информационни източници.

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, Бул Тренд Трейдър