Изненадващо понижение на окончателната инфлация в еврозоната през февруари до 4-годишно дъно от 0,7%

Февруарската инфлация в еврозоната се оказа по-ниска от предварителната оценка на Евростат и падна обратно към нейното 4-годишно дъно от октомври 2013-а година, което може да принуди ЕЦБ да предприеме мерки за справяне с проблема на дезинфлация в региона.

Индексът на потребителските цени (CPI) в еврозоната се повиши през февруари с 0,3% на месечна база (низходяща ревизия на предварителните данни за повишение с 0,4%) и регистрира повишение с 0,7% на годишна база при предварителни данни за запазване на годишната инфлация на януарското ниво от 0,8%.

Така инфлацията в региона върна до нейното 4-годишно дъно от октомври 2013-а година и остава далеч под ценовия прицел на ЕЦБ от малко под 2,0%. Европейската централна банка реагира незабавно на ниската октомврийска инфлация, като ще в началото на ноември понижи основната репо лихва с 25 базисни пункта до рекордно дъно от 0,25%. Но от тогава насам Централната банка зае изчаквателна позиция без да показва сериозни признаци на безпокойство за риск от дефлация в еврозоната.

Днешните окончателни данни обаче показват, че има повишаване на рисковете за дефлация, като в четири от 18-е страни-членки на еврозоната има спад на потребителските цени на годишна база - в Гърция (спад с 0,9%), Кипър (-1,3%), Португалия (-0,1%) и Словакия (-0,1%). Инфлацията в други страни като Ирландия и Испания бележи повишение от едва 0,1%, в Словения - повишение с 0,2%, а в Холандия и Италия индексът на потребителските цени се повишава скромно с 0,4% на годишна база.

Основният индекс на потребителските цени (изключвайки цени на храни и енергия) се повиши през февруари с 0,4% на месечна база (в рамките на прогнозите) след спад с 1,4% през януари, но на годишна база основната инфлация се повиши с 1,1% (при прогнози за повишение с 1,0%) след повишение с 0,8% в началото на годината. Това сякаш е сигнал, че слабото вътрешно потребление в еврозоната не е основна причина за прекалено ниската инфлация.

Изключвайки цените на тютюневите изделия, индексът на потребителските цени се повиши през февруари с 0,3% на месечна база (след спад с 1,3% през януари), но забави своя растеж на годишна база до 0,6% от 0,7% през първия месец на годината.

Шефът на ЕЦБ Марио Драги заяви през миналата седмица, че банката е готова да предприеме допълнителни политически стъпки, за да предотврати рисковете от дефлация в еврозоната, визирайки потенциалното негативно влияние върху инфлацията в региона от поскъпването на еврото на валутния пазар. Той отново подчерта, че рисковете от дефлация са "доста ограничени", но в същото време добави, че колкото по-дълго време инфлацията остава ниска, толкова по-високи биха били дефлационните рискове.

Еврото реагира на по-ниските инфлационни данни с много слабо понижение на валутния пазар на фона на днешния предпазлив риск-апетит на глобалните финансови пазари въпреки неделния референдум в Крим за присъединяване на полуострова към Руската федерация. Еврото върна към 1,3884 долара, но продължава да намира добър интерес за покупки към 1,3890/80 долара (около сутрешното часово дъно към 1,3879 и 100-часова пълзяща-средна).

Днешното възходящо движение на европейските пазари на акции води до интерес за покупки на единната европейска валута спрямо двете основни "валути-убежище", като еврото се повиши към 141,70 йени от петъчното едноседмично дъно около 140,44 йени и към 1,2158 швейцарски франка от 10-дневното дъно в края на миналата седмица около 1,2121 франка.