Изненадващо свиване на паричната маса и пореден спад на бизнес кредитите в еврозоната през март

Банковите кредити за бизнеса в еврозоната отбелязаха поредно понижение през март, показват днешните данни на ЕЦБ, което предполага, че икономическото възстановяване на региона вероятно ще продължи да бъде относително слабо и нестабилно.

В същото време беше регистрирано и изненадващо влошаване (понижение) на растежа на паричната маса, което едва ли ще отмени заплахата от дезинфлация или дори от дефлация в еврозоната.

Това би дало възможност ЕЦБ да прибегне до нови парични и лихвени стимули на заседанието на банката през следващата седмица (на 8-и май) въпреки мнозинство очаквания, че Централната банка за пореден път ще заеме изчаквателна позиция, ако утрешните предварителни данни за инфлацията в еврозоната през април потвърдят прогнозите за отскок на индекса CPI с 0,8% на годишна база от многогодишното дъно от 0,5% през март.

Банковите заеми за частния сектор в еврозоната се понижиха през март с 2,2% на годишна база след аналогично понижение през февруари и през януари и след рекорден спад с 2,3% през ноември и през декември 2013-а година, като прогнози на финансовите пазари бяха за по-умерено понижение с 2,1%. Това представлява влошаване на банковото кредитиране в региона за 23-ри пореден месец.

Тези данни на ЕЦБ са пореден ясен знак, че трансмисионният механизъм на стимулиращата (нисколихвена) парична политика на Централната банка продължава да бъде блокиран. Въпреки че ЕЦБ запазва рекордно ниска основна лихва от 0,25%, това не води до сериозно ускоряване на растежа на паричната маса в еврозоната, нито до "отпушване" на кредитирането от страна на търговските банки в региона.

В същото време беше отчетено зненадващо забавяне на растежа на паричната маса (индекса М3) в еврозоната през март до 1,1% (при прогнози за повишение с 1,4%) след повишение с 1,3% през втория месец на годината. На тримесечна осреднена база индикаторът М3 остава на ниво от едва 1,2% за периода януари-март след аналогичен слаб растеж през периода декември-февруари. По този начин паричната маса в еврозоната остава доста под прицелното ниво на ЕЦБ за растеж с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност. Тази продължаваща слабост в растежа на паричната маса предполага, че инфлационният натиск в еврозоната остава потиснат (сигнал за риск от дефлация?) и дава възможност ЕЦБ да прибегне до нови парични и лихвени стимули.

Въпреки днешните поредни слаби данни за паричната маса и банковото кредитиране, сигналите, които идват от ЕЦБ показват, че е много малко вероятно през следващата седмица Централната банка да изненада финансовите пазари като предприеме "нестандартни" стимулиращи мерки от типа на въвеждане на отрицателна депозитна лихва или от типа на програмите за "количествени улеснения" на Фед и на ЯЦБ. Но тези очаквания на инвеститорите могат и да се променят, ако утрешните предварителни данни за инфлацията в еврозоната през април (30-и април) не оправдаят прогнозите за отскок на индекса CPI към 0,8% на годишна база от многогодишното дъно от 0,5% през предходния месец. В тази връзка ще се следят под лупа и днешните предварителни данни за инфлацията в Германия за настоящия месец.