Пазарите и Фед ще трябва да практикуват нов танц

Преобладаващият фокус на пазарното внимание върху развитието на паричната политика е безпрецедентен. Всеки доклад, реч или коментар от страна на Фед се гледа под микроскоп от анализаторите.

Миналата година голяма част от вниманието бе насочено към това кога Фед ще започне да намалява програмата си за количествени облекчения. Съвместното мнение беше, че Централната банка ще започне да намалява количеството на изкупените облигации към края на 2013-а. Това се оказа вярно, но очакваните последствия за пазара като цяло не се сбъднаха. Докато някои се страхуваха, че финансовите пазари ще бъдат застрашени от подобни действия, последвалото развитие показа точно обратното. Цените на акциите и облигациите в действителност нараснаха, а пазарната волатилност до голяма степен намаля.

Много от участниците на пазара очакват Фед да се завърне към по-традиционна парична политика. Не е напълно ясно обаче какво включва това. Дали банката ще се завърне към политиката от типа “единствено съкровищни бонове”, при която Фед отпуска или затяга паричната политика единствено чрез участието си в покупката и продажбата на съкровищни бонове? Дали подобна политика ще включва завръщане към някакъв вид на парично таргетиране, подобно на растежа на парите или кредита? Или пък ще остави пазарите сами да се справят с абнормалното поведение, при което тези, които се справят добре, просперират, а тези, които се справят зле, се провалят?

Участниците на финансовите пазари също така се опитват да предвидят кога от Фед ще увеличат краткосрочните лихвени проценти и ще редуцират запасите си от ценни книжа. От банката все още се опитват да убедят пазарите, че подобно затягане на политиката предстои да се случи в близките година-две. Инфлацията не е непосредствена заплаха, безработицата все още е твърде висока и заплатите не показват реално циклично подобрение. Освен това възстановяването при потребителските разходи и жилищния сектор ще бъдат застрашени от каквото и да е сериозно увеличение.

Не е логично да се приеме, че Фед може да намали съществено, ако това изобщо е възможно, размера на баланса си, който в момента възлиза на 4,3 трлн. долара, предвид факта, че към средата на 2008-а размерът му беше 950 млрд. долара. Така че какво трябва да се случи, за да предизвика подобни намаления? Значително ускорение на икономическия растеж, рязко увеличение на нивото на инфлацията или огромни бюджетни излишъци, или пък някаква комбинация от гореизброените.

Не изглежда вероятно обаче скоро да настъпи което и да е от тези събития. От Фед може и да обмислят използването на обратни репосделки, което представлява временната продажба на ценни книжа при обещанието за обратното им изкупуване в определен бъдещ момент, за да започнат процеса на намаляване на баланса си.

Подобни действия представляват затягане на паричната политика с елементи на отрицателни лихвени проценти, но това не намалява размера на баланса освен ако Фед не изхвърли моментално запасите си от ценни книжа. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е устойчив икономически растеж, който да позволи номиналната стойност на изходящата продукция да се увеличи повече от размера на баланса на Централната банка и следователно, в относително изражение, да намали значимостта на притежанията на Фед.

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, Бул Тренд Трейдър