Еврото се стабилизира след оптимистичните данни за бизнеса, а новозеландският долар поевтиня масово

Еврото се задържа над 8-месечното дъно спрямо американския долар в четвъртък след обявяването на по-добрите от очакваното данни за бизнеса в Германия и Франция, докато междувременно новозеландският долар поевтиня, след като Централната банка на страната намекна, че може да направи пауза преди следващото увеличение на лихвения процент.

Американската валута остана да се търгува разнопосочно спрямо останалите основни валути, като достигна едноседмичен връх спрямо японската йена, следвайки данните, показващи, че новите молби за помощи при безработица са спаднали до най-ниските си нива от средата на февруари 2006-а досега.

Частни доклади показаха, че бизнес активността в Германия и Франция е нараснала през юли и юни съответно, но рисковете за икономиката на еврозоната от нови, по-строги санкции спрямо Русия, ограничиха печалбите на единната валута.

Всякакви действия спрямо руските банки от страна на ЕС или прилагането на други санкции биха могли да се отразят негативно върху крехкото възстановяване на икономиката, подклаждайки залозите в полза на нови облекчения на паричната политика на ЕЦБ. През юни банката намали лихвения процент и остави отворена вратата за допълнителни облекчения, което нарани еврото.

Единната валута падна до 8-месечно дъно на 1,3438 по време на ранната европейска търговия, преди да се възстанови до връх за сесията на 1,34855, като последно се разменяше при курс 1,3464, оставайки без съществена промяна спрямо стойностите си от сряда.

Еврото спечели 0,3% спрямо йената, достигайки 137,03 и 0,4% спрямо паунда, достигайки 0,7923, след като в сряда достигна 23-месечно дъно.

Доларът поскъпна с 0,3% спрямо йената до 101,77, което е и най-високата му стойност за седмицата до момента. Печалбите му обаче бяха ограничени, след като доклад показа, че продажбите на нови жилища в САЩ са реализирали най-големия си едномесечен спад за последната година през юни.

Сред валутите на развитите страни най-голямо бе движението при новозеландския долар. Той се срина до 6-седмично дъно, след като Резервната банка на Нова Зеландия премина към режим на изчакване, а председателят й Греъм Уилър предупреди за опасността от силата на валутата. Все пак банката повиши лихвения процент с 25 базисни пункта до 3,5%.

Някои търговци поставиха под въпрос нуждата от допълнително затягане на паричната политика пред лицето на силния валутен курс, сдържаната инфлация и спадът при цените на млечните продукти, които имат най-голям дял при износа на страната.