Във Фед има разногласия по въпроса за затягането на паричната политика

Чарлз Плосър, президентът на Фед-Филаделфия, се въздържа при вот 9 на 1, тъй като бе на мнение, че намерението да се запазят лихвените проценти ниски за значителен период от време, след като Фед спря изкупуването на активи, не отговаря на “значителния икономически напредък”.

Несъгласието на г-н Плосър вероятно бележи началото на ескалиращото напрежение във Фед, съпътстващо наближаването на целевите нива на заетост в икономиката и предстоящото увеличение на основния лихвен процент на страната.

Както масово се очакваше, Фед предприе следващата стъпка за намаляването на икономическите стимули, известни като “количествени облекчения”, намалявайки стойността на месечно изкупуваните активи от 35 на 25 млрд. долара, което бе в съответствие с намерението на банката да приключи окончателно програмата си през октомври.

Освен това от банката направиха серия от едва доловими промени в своето изявление, от една страна отбелязвайки, че опасността от постоянно ниската инфлация е “намаляла леко”, но от друга страна полагайки основата за ниски лихвени проценти, дори, в случай че нивото на безработица падне под 6%.

Комисията по отворените пазари, която определя нивото на лихвения процент, замени изречението, в което описва нивото на безработицата в САЩ като “повишено”, с нова реплика, в която отбелязва, че все още има много свободен капацитет на пазара на труда.

“Широкият набор от индикатори за пазара на труда показа, че на пазара на труда продължава да има непълно използване на трудовите ресурси”, се казва сега в изявлението. От Фед следят мерки като броя на работещите на непълен работен ден, които искат да минат на пълен.

Промените при безработицата и инфлацията взаимно се компенсираха. Това предполага, че от Фед смятат, че рисковете за икономиката се понижават, но че все още има възможност да се поддържат ниски лихвените проценти, с цел да се насърчат подобренията на пазара на труда.

Промените в останалите части от описанието на Фед на икономическото състояние на страната бяха по-малко от очакваното, предвид прилива от силни икономически данни, чиято кулминация бе в сряда, когато бе оповестено, че растежът през второто тримесечие достигнал 4% на годишна база.

В изявлението още се споменава, че разходите на домакинствата са нараснали умерено, докато жилищният сектор остава бавен. Инфлацията се доближи малко повече до дългосрочната цел на комисията, пишеше още в доклада.