Искрено Ваш, Даниил Хармс

Чуйте разговора с поета Георги Борисов, художника Кирил Златков и поета Васил Балев.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Животът ме интересува само в нелепите си прояви, пише в бележниците си Хармс. Абсурдът, играта, провокацията го отличават по неповторим начин от събратята му писатели не само във времето му – 20 - 30-те години на 20 век, но и до днес. Макар позакъсняло (у нас за първи път го четохме през 1990, в родината му е публикуван за първи път през 1967, а абсурдистките чак през 1988 и 1990), по-цялостното му представяне предизвиква очакван интерес.
Респектиращият том с „Избрани произведения” дава възможността да четем не само „Случаите” и стихотворенията му, но и прозата, трактатите, театралните му текстове, писмата, бележниците, манифестите, подробната му биография и не на последно място – следствените протоколи.
Писател с възхитително въображение, свободен да експериментира, да пише, да рисува, Хармс е предизвикателство, както за преводачите – Иван Тотоманов, Виктор Самуилов, Миряна Башева, Бойко Ламбовски, Юлиян Попов и Георги Борисов, така и за художника на изданието Кирил Златков. Всички са се справили блестящо, като трябва да се отбележи съставителството на Георги Борисов за този мощен том.
И докато се смеем на падащите бабички, или се възхищаваме на полета на фантазията на Хармс, да не забравяме ужасния му край. Писателят умира от глад в психиатричното отделение на затвора в Ленинград на 2 февруари 1942 г. Ето и едно парче от „Други случаи” в превод на Иван Тотоманов, написано на 4 октомври 1937 г.:
Така започва гладът:
сутрин се будиш бодър,
после почва слабостта,
после идва скуката;
после идва загубата
на силата на бързия разум –
после идва спокойствието,
а после идва ужасът.