Георги Рупчев - неприспособимият

Чуйте разговора с Едвин Сугарев за книгата

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Излезе нова книга на големия български поет Георги Рупчев, взела за заглавие стихотворението му „Превъртане на световете”:

Тя продължава до ръба на огледалото
и там се отразява и изчезва.
Из стаята той често ще е обикалял
и е разтребвал безполезно,
въртял се е на празни обороти грамофона му,
светът се е въртял като изтъркана мелодия,
стопанинът понякога излизал на балкона
и гледал от дванайсетия етаж надолу,
тиктакал е будилникът, кафето е възвирало
и вятърът е ровел в разтворените страници,
небето сменяло боите си, а той е сменял ризите,
играел с котарака, в съня си се е стряскал.
И тази вечер сигурно той дълго ще е пушил,
седейки във креслото си, е слушал радио
и гледал как мъглата от Витоша се спуща,
а виното на малки глътки му се е услаждало...
Това е стаята, леглото е приготвено. Отвъд стената
мълчи градът, а също и безкрая.
Мълчание, което е забравил в бързината
напусналият наемател.

Какво преобърна в нас поезията му през годините, как я четем днес? Времето не е намалило въздействието на тази дълбока и изпълнена с трагизъм поезия, а младите поколения се вълнуват от нея толкова, колкото и поколението, към което принадлежеше Рупчев. Но значимостта му надхвърля неговото време, както вярно отбелязва Едвин Сугарев в текста си в книгата.

Освен него, струва ми се, пише Сугарев, единствено Вутимски и Данила Стоянова са писали в една толкова трагична лична ситуация – пред лицето на самата смърт: едно писане трагично и дръзко, въпреки своята обреченост.

Днес книгата на Георги Рупчев идва, за да ни напомни отново мисълта на поета, че поезията е „проява на инстинкта за неприспособимост”.