Българите – достойна част от бразилската нация

Чуйте разговора с преводачката Мая Даскалова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Жорже Косиков е потомък на бесарабски българи имигранти и е юрист по образование, но воден от мисълта на Рубен Сионе: Народ без памет е народ без дух. Народ без история е народ без корени; народ без корени е народ без бъдеще, пише книгата „Имиграцията в Бразилия“ за бесарабските българи и гагаузи там. Сложната и нелека съдба на 53 семейства е разкрита чрез анкети, които играят ролята на социологическо проучване. Можем да видим родословните дървета, снимките, но най-вече да прочетем личните истории на тези родове, запазили като най-скъп спомен, предаван от уста на уста, паметта за произхода си. Всяка история тук е достойна да бъде описана в роман.
Косиков с огромна любов и старание търси допълнителни научни извори, чете архиви, за да може да проследи различни аспекти от историята на тези хора, не само откъде и как пристигат, но и как преодоляват първите години от установяването си, как се адаптират към изцяло новия живот. Той запознава читателя с политиката към имигрантите на Бразилия, проследява повторната имиграция на някои от българите към Уругвай, Аржентина или Северна Америка. Времето все повече ни отдалечава от събитията през 1926 г., пише авторът, и се надявам това мое начинание да не е закъсняло... Надявам се също това скромно проучване да се превърне в стимул за бъдещи разработки, които още по-задълбочено да изследват нашите корени...
Написана с разбиране и усещане за кауза, тази книга е първата от „трилогията“ – след нея Косиков пише още една, а в момента предстои издаване на третата. Симптоматично е едно от заключенията му в края на книгата: Бесарабските имигранти никога не са разчитали на помощ от своята прародина България или от Румъния, с чиито паспорти идват в Бразилия. Може да се каже, че не са разчитали на абсолютно нищо, дори на духовна подкрепа от страна на Православната църква и на български свещеник. Изоставени като корабокрушенци, те се осланяли единствено на себе си, за да изплуват до спасителния бряг... Преводач на книгата е Мая Даскалова.