Близо 70 000 души у нас страдат от гноен хидраденит, но само 100 от тях имат точна диагноза според данни на сдружение "Открито за раните".

Ангел Пешев от София, който страда от хроничното автоимунно заболяване от години, разказа:

Живеех си така, не отидох на лекар. Раните излизат и след 10, 15-20 дни сами изчезват. После започнах да ги мажа с ихтиол, с крем, едни антибиотици взимам, но се появяват отново. 

Данислава Захариева от Сдружение "Открито за раните" посочи, че малцина лекари - дерматолози или хирурзи у нас, знаят как да лекуват гнойния хидрогенит. Кампаниите са нужни, защото гнойните рани трудно се дианостицират:

Това са сгрешените диагнози, а появата на това заболяване е хроничнио възпаление в изключително чувствителни зони на човешкото тяло - зад ушите, под мишниците, слабини, където гнойно възпаление не се лекува с обикновени лекарства и мазила.

Тежките случаи се оперират, като това се прави в Медицинска академия в София, а най-добрата диганостика и лечение се извършват в кожната клиника в болницата в Стара Загора. Проф. Евгения Христакиева:

Хидраденит лекуват в много хирургични отделения, но лечението обикновено е със срязване. В момента начинът на оперативно лечение е доста променен и се оставят тези оперативни полета отворени - раните не се шият, защото така се дава възможност на организма сам да се справи.

Държавата отпуска на хората с гноен хидраденит инвалидна пенсия, но няма клинична пътека за заболяването. Болестта обаче се лекува успешно.

До 28 юни организацията "Открито за раните" ще информира хората за заболяването в специален пункт в Борисовата градина.