Правото да познаваш своя произход – лицата на осиновяването

Аз съм…, но в личните ми документи името ми е друго, защото са ме осиновили. Така започват много разтърсващи човешки истории. Около 100-150 български граждани подават всяка година молби до окръжните съдилища в страната за разкриване на произхода им и в 90% от случаите те получават отказ от съда, показва статистиката на неправителствената организация „Национална мрежа за децата”. Една от причините за това е неефективният регламент в чл. 105 от Семейния кодекс, който предвижда разкриване на тайната на осиновяването само ако „важни обстоятелства налагат това”, без да е дефинирано какво означава „важни обстоятелства”.Тази организация заедно с Българската асоциация осиновени и осиновители – БАОО, Национален интернет регистър на търсещи се „Къде си?” в партньорство с Министерството на правосъдието и с подкрепата на френското посолство, дадоха трибуна на проблема с разкриване на тайната на осиновяването в България.„Важните обстоятелство“, според закона, са причина Мариана Танебергер 31 години да търси информация за биологичната си майка. За да присъства на форума в София Мариана е пропътувала 1650 км от Нюрнберг, Германия, сама зад волана.

Мариана

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След приключването на форума Мариана я чакат отново 1650 км обратно, за да бъде на работа. С това си „безразсъдно приключение” тя иска да даде рамо на идеята за промяна на законодателството, свързано с тайната на осиновяването.

Хората, които търсят своите биологични родители или деца, често се натъкват и на проблеми, като подмяна на имена, дата на раждане или ЕГН в документите по осиновяване, и дори унищожаване на цялото дело по осиновяване, споделиха от Националения интернет регистър на търсещи се „Къде си?”. Това възпрепятства откриването на биологичния родител или дете, дори в случаите, при които съдът определя разкриване на тайната на осиновяването, казаха участници във форума. Като основна причина за отпадане на абсолютната тайна на осиновяването бе посочено „правото на всеки да познава корените си, медицински причини, свързани с наследствени заболявания и превенция срещу възможността да се сключи брак с роднина”.

Срещата с толкова драматични съдби ме върна към една случка. В един закътан ъгъл на малка сладкарничка в родния ми град видях бивша ученичка на майка ми. На масата пред нея имаше торта с горящи свещички, но… нямаше рожденик. Окъпаното в сълзи лице на Петя Момчилова ми напомни за този случай. И история на мамината ученичка беше същата като на тази страдаща биологична майка.

Петя

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Деница Сачева е осиновила момченце. Тя си е обещала, че когато синът й порасне ще му разкаже всичко и ще се опита да му внуши да бъде толерантен към биологичната си майка, независимо че тя се е отказала от него. Дори е събрала вещи, свързани с неговото детство преди да го осинови. Деница Сачева разказва историята на своята майка, която е била осиновена.

Деница

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гергана и Тихомир израстват с мисълта, че са близнаци. Когато стават пълнолетни разбират, че са осиновени и всеки от тях е от различни биологични родители. Двамата са родени с разлика от два дни. По време на делото за осиновяване, съдийката вписва рождената дата на Тихомир като тази на Гергана и така стават близнаци. Тихомир отказва да търси биологичните си родители. На него са му достатъчни семейството, сестра му и тяхната обич. Но Гергана мисли по друг начин. Ето историята на Гергана Богданова – председател на Българската асоциация осиновени и осиновители.

Гергана

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Посланикът на Франция у нас Ксавие дьо Кабан обясни френския модел на разкриване произхода на осиновения. Той посочи, че международните осиновявания във Франция от 2006 г. насам са 3 500, като ¾ от тях са на деца от България.

Съветът по правата на човека на ООН вече е отправил препоръка към България за въвеждане на законодателство, което забранява тайната на осиновяването. От следващата седмица правосъдното министерство започва работа по нови текстове в Семейния кодекс, сподели зам.-министъра на правосъдието Вергиния Мичева-Русева.

Зам.-министър Вергиния Мичева-Русева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Като председател на съвета по международно осиновяване, зам.-министър Мичева информира, че през 2014 г. 477 българчета са осиновени зад граница, от които 173 със специални нужди. За първите шест месеца на т.г. осиновените българчета в чужбина са 223, от които 72 са със специални нужди.