Централните банки продължават да поддържат политиката си на „лесни пари”

В последно време фокусът на инвеститорите по света бе върху Федералния резерв и постоянното отлагане на повишението на основната лихва в САЩ, което не се е случвало от девет години. През миналата седмица обаче на преден план излезе Европейската централна банка, чието заседание се проведе в четвъртък.

Очаквано Марио Драги и колегите му оставиха паричната политика на централната банка на еврозоната непроменена, но по-интересно за пазарите бе загатването на потенциално увеличение на стимулиращата програма за изкупуване на активи още през декември. В момента банката изпълнява обявената през януари тази година програма за количествени улеснения (Quantitative easing), съответно която изкупува активи на стойност 60 млрд. евро месечно до септември 2016 година, но въпреки това инфлацията остава далеч под целевото ниво от 2%.

Изказването на Драги, макар и доста уклончиво, показа че ЕЦБ е много далеч от края на политиката си на „лесни пари” за разлика от Федералния резерв, който макар и да отлага старта на повишаването на лихвите регистрира доста по-ясни перспективи за това. След пресконференцията на ЕЦБ еврото рязко поевтиня и завърши седмицата с понижение от 3% спрямо щатския долар.

Само ден по-късно, в петък, Китайската централна банка намали лихвения си процент с 25 базисни пункта до 4.35% и намали минималните задължителни резерви за банките с 0.5% до 17.5%. Това бе шесто понижение на лихвените нива в Китай за последната една година и то идва в опит да се раздвижи икономиката на страната, която по-рано през седмицата регистрира ръст от 6.9% на годишна база за изминалото тримесечие, което е най-слабото и представяне от 2009 година насам.

Твърдата и неотслабваща подкрепа от страна на централните банки оказа позитивен ефект върху фондовите пазари. В Европа Euro Stoxx 50 нарасна с 5%, а основните индекси на двете най-големи държави в еврозоната Германия и Франция DAX30 и CAC40 се повишиха съответно с 7% и 5%.

Основните индекси на Уолстрийт също бяха оцветени в зелено и завършиха със седмични ръстове между 2% и 3%, като S&P 500 излезе на печеливша територия за годината. Ръстовете бяха водени от технологичния сектор, където силните корпоративни резултати на компании като Microsoft, Google и Amazon надхвърлиха предварителните очаквания на анализаторите.

Петролът регистрира една доста лоша седмица притиснат на няколко фронта. От една страна лошите макроикономически данни от Китай засилват опасенията за намаляващо търсене, а в същото време силният долар прави петрола по-скъп за останалите валути. Към това можем да добавим и твърдия курс на държавите от ОПЕК, които имаха среща тази седмица, да поддържат предлагането високо, въпреки ниските цени. В същото време Иран има готовност да увеличи добива си веднага след вдигането на международните санкции. Петролът сорт брент поевтиня с близо 5% до нива около 48 долара за барел.

Прехвърляйки анализа на родна територия индексът на сините чипове SOFIX регистрира седмичен ръст от 1.6% до 446.74 пункта и продължава да се задържа на нивата между 440-450 пункта, въпреки краткия си спад до 438.3 пункта през предходната седмица, което бе и 2-годишно дъно за родния бенчмарк. Основен принос за поскъпването имат акциите на Софарма, ЦКБ, Монбат, Фонд за недвижими имоти БГ, Химимпорт, Албена, които поскъпнаха в диапазона 1-5%, докато пазарната оценка на ПИБ се повиши с 15%.