Актуализацията на бюджета за тази година се налага заради усилията да се усвоят повече средства от оперативните програми за стария период и неизвършените реформи в някои сектори, което налага да се финансират заплати, поясни Владислав Горанов. Песимистичната прогноза е на касова основа дефицитът през тази година да е 3,3 на сто, но по европейската методология на отчитане ще е под трите процента и ще избегнем наказателна процедура. За догодина се залага дефицит от 2 на сто. Пак за догодина най-големият разход е за пенсии и социални обезщетения – 11,9 на сто от БВП. 

В края на декември дефицитът в хазната може да достигне 3,3% заради по-големите харчове за европейски проекти, разходите на общините и на министерствата и най-вече за обезщетения. Догодина дупката в хазната ще се свие до 2% или 1,8 млрд. лева, а финансовият министър поиска помощта на бизнеса и синдикатите в оказването на натиск за реформи в ключови сектори – например, в отбраната и вътрешните работи.

Бизнесът и синдикатите поискаха повече пари за наука, образование и социални дейности. Например, 24 милиона лева за учените от БАН.

Нивата на заплащане на младите учени, на специалисти с висше образование, са на нивата, близки до минималната работна заплата, заяви Димитър Бранков от Българската стопанска камара.

Синдикатите виждат необходимост за повече енергийни помощи. Пламен Димитров от КНСБ прогнозира ръст на цените на енергийните ресурси заради либерализацията на пазара:

Първоначално, поне със сигурност около 15-20 процента, при либерализация на пазара догодина и оценката, че 40-50 процента от домакинствата са в енергийна бедност.

При обсъждането на Бюджет 2016 от КНСБ заявиха, че в рамките на 5-те процента увеличение на разходите за заплати може да се повдигнат и заплатите на заетите в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Националния осигурителен институт (НОИ).