Агресията и насилието – болестта на нашето време

Снимка: Жоро Александров

За по-малко от 2 седмици бяха извършени 2 показни убийства, бой на възрастен човек в градския транспорт в Бургас, пред "публика", отново пак пред "публика" – бой до смърт на ученик във Враца. Насилие и побой има и над възрастни хора в домовете им.

Днес в града съучениците на убития Тодор Йорданов организират протестно шествие, с което искат да изразят своята съпричастност към трагичната участ на своя съученик и да изразят своя гражданска позиция срещу страха и агресията в обществото. Междувременно от разследването става ясно, че по време на побоя, в резултат на който почина момчето, и двете страни са си разменяли удари, а смъртта му е причинена по непредпазливост, вследствие на лека телесна повреда, причинена от двамата братя Иван и Десислав Дамянови. Това развитие предизвика гняв у роднините и близките на убитото момче, както и у част от врачанската общественост.

Има създадени ефективни системи, в които се упражнява насилие, каза в "Хоризонт до обед" Панайот Рандев – председател на Секция "Позитивна психология" към Дружеството на психолозите в България. По света хората са създали професионалисти, добри мениджъри и добри системи, не само за насилие в училище, но и за управление на хората. Той допълни:

Налага се често да говорим за насилие. Причините за това насилие са много. Те не са само в законите, само в полицията, само в училищата, само в мозъците – те, за съжаление, са на много нива и в много аспекти, затова няма как с един удар да отсечем главата на змията. За да управляваш хора, се изискват няколко неща – първо – да си визионер, да виждаш 5-10-20 години напред, а не да си забит в ежедневието. Второ – да разполагаш с умни хора, които да ти опишат какво и как да направиш, а не да реагираш спонтанно. За съжаление, може би има дефицит на мъдри хора в тази държава.

Нещата започнаха, когато социалните системи започнаха да се разпадат, каза Рандев и посъветва:

Трябва да има установени правила. Пет – не трябва да са 10 или 20, защото няма да ги помнят децата. Правилата не бива да са в морални категории – бъди добър, честен и т.н. Примерно – след като бие последният звънец за часа, не се влиза в класната стая. След като се правят правила, децата трябва да участват в тяхното обсъждане и приема им. Трябва да има и ясна схема – не просто да има 5 правила, ами и ако те се спазват, каква полза имат децата от това? Само с наказание не работят системите.

Директорът на 120-о ОУ "Г. С. Раковски" Цветанка Тонева също коментира моделите, по които трябва да се възпитават децата, темата с насилието и тормоза.

За агресията сред хората, сред подрастващите, за решенията на проблемите с насилието можете да чуете от анкетата на Евелина Стоянова, репортажа на Ива Антонова, интервютата на Савелина Савова с Панайот Рандев и с Цветанка Тонева в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!