Еврозоната отново отлага решението на проблема с гръцката криза

След шест години на сблъсъци, забавяния и икономически сривове, налице е нарастващо ниво на загриженост, че това лято ще доведе до нова криза в Гърция. Югоизточната част на еврозоната ще бъде разтърсена отново от икономически срив и политически протести. В серия от срещи по целия свят политици и банкери от тройката постигат споразумения, чиято цел е да облекчи дълговото бреме на Гърция.

Вчера беше оповестено споразумение, според което беше поет ангажимент към Гърция за облекчение на дълговете. Това обаче няма да се случи незабавно. Споразумението няма да стане реалност преди 2018-а.

Разбира се, това не е "пари срещу нищо". От Гърция все така се очаква да достигне далечните и болезнени реформи. В крайна сметка това изглежда поредното споразумение в стила на еврозоната, при което решението на проблема се отлага за някой ден в бъдещето.

При странна въртележка финансовите министри от еврозоната одобриха нов рунд от помощи за Гърция, така че засипаната от дългове страна да може да изплаща задълженията си през следващите месеци. Обект на финално одобрение, тези помощи за Гърция ще са в размер на 10,3 милиарда евро, които ще бъдат доставени на няколко етапа. Първият транш ще е 7,5 милиарда евро и ще бъде даден във втората половина на юни.

Гърция изигра добре картите си и успя да раздели мненията сред главните си кредитори, тоест постигна целта си за нови финансирания като раздели и завладя опозицията за нови пари и шансове за облекчения на дълговете.

Последните седмици станахме свидетели на трескави совалки на кредиторите, които завършиха с дълго протекли разговори от следобеда във вторник до сряда сутринта относно какви точно отстъпки трябва да се направят на Гърция.

Официалните лица търсеха начин да нагодят интересите на гръцките кредитори към плана за облекчение на дълга със състоянието на икономиката в Гърция като цяло.

От едната страна от кредиторите е МВФ, който настоява, че Гърция няма шанс да постигне бюджетните си цели. МВФ зае позиция, че не може да финансира държави с неуправляеми нива на дълга. Следователно Гърция се нуждае от известно облекчение на оставащите задължения (в момента равняващи се на 177% от БВП).

От сърцето на Европа, Германия постоянно остава опозиция на нови помощи за гърците. Тя също така подчерта, че в момента Гърция има дефицит от 7,2% от БВП спрямо недостига от 3,6% през 2014.

Германските представители също така са на мнение, че Гърция е политически нестабилна и в случай на по-ранни избори една промяна на правителството – най-вероятно с крехко мнозинство в най-добрия случай – няма да позволи по-нататък въвеждане на политически промени, които са необходими в замяна на облекчение на дълговете сега.

Пол Томсън, директор на европейския отдел на МВФ, заяви по-рано през месеца на пресконференция, че МВФ е настоявал на първо място тези мерки по облекчения на дълга да бъдат одобрени и че е имало споразумение да бъдат одобрени в края на програмата...

Той добави, че мерките, предприети от Гърция и плановете за облекчение на дълга, очертани от европейските заемодатели, трябва да приемат формата на база за подкрепата от МВФ. В допълнение той добави, че МВФ трябва да извърши допълнителен анализ на гръцката икономика, преди да се включи в спасителния план.

Финансовият резултат ще бъде видян в дискусиите, при които ще се разглежда замяна на дълга, което изисква от Европа да изкупи част от заемите на Гърция към МВФ, за да може това да позволи на Гърция да заеме нови пари при по-ниска лихва.

Всеки иска заслужаващ кредитно доверие длъжник с достъп до нови и по-евтини средства от капиталовите пазари, за да изплаща стари задължения, които са по-скъпи. Гърция обаче няма такъв достъп до пазарите с лекота, така че защо ѝ се дават такива помощи? Особено след като всички правителства след 2010 година не извършиха приватизацията и реформите с необходимата скорост.

Отново Гърция е център на внимание в еврозоната.

Томсън каза, че няма твърдо предложение за размяната на дълговете или изкупуването им, но предположи, че такава стъпка ще е от полза.

Дали? Да, вероятно ще е полезна за Гърция, но този вид безкрайни помощи никога няма да изправят Атина на крака. Накрая винаги се получава така, че това е поредният спасителен план, чиято цел е да се запази еврозоната.

Сега въпросът е каква помощ или облекчение на дълга трябва да получи Гърция. Гръцката нация има над 300 милиарда евро дългове и вместо да се поддържа твърда линия на поведение след 2010, когато кризата с гръцкия държавен дълг експлодира, европейските власти направиха всичко възможно, за да спрат една нация от напускането на еврозоната заради страха, че това ще тества членството на Испания или Италия.

Гърция би трябвало да бъде обучена за последствията от неспазването на правилата и условията в еврозоната. Това обаче не се случи и Гърция продължава да получава помощи.

Това не може да продължи, тъй като в еврозоната Ирландия, Португалия и дори Испания следват условията и ги приемат в замяна на финансиранията, които получават.

В това отношение германците са прави. Както финансовия министър Волфганг Шойбле настоя на срещите на МВФ във Вашингтон, такива помощи само ще отвлекат вниманието на Гърция от предприемането на стъпки към трансформирането на икономиката.

Стига толкова за това какво би трябвало да е... да погледнем какво действително е.

Йерун Дейселблум, холандски политик, начело на Еврогрупата, съдейства за компромис между Германия и МВФ. Той предложи план от три етапа:

- краскосрочен – Атина получава средства, за да намали дълга си и се променят условията по плащанията му.

- средносрочен – Гърция получава по-дълги периоди за плащанията.

- дългосрочен – Трябва да има още по-задълбочени, макар и сега неуточнени, мерки.

Има проблем с този план в това, че позволява на Гърция да прибере печалби от облигациите си, които бяха създадени от ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната. Облигациите, купени при ниски цени в разгара на кризата, нараснаха като стойност и печалбите ще дадат повече свобода на Гърция през следващите две-три години.

Това е нелепо като предложение. Гърция има полза от това, че се помага на дълга ѝ по време на криза от ЕЦБ и т.н. Точно те ли трябва да приберат печалбите от извънредните мерки? Нищо чудно, че Шойбле е на мнение, че ще бъде трудно да бъдат убедени германските законодателни власти да одобрят подобен ход. Той предположи, че това не е вариант, поне до края на 2018-а.

Не... това въобще не трябва никога да е вариант!

В типичния стил на еврозоната, планът беше преначертан, но МВФ предложи плащанията на Гърция по лихвите към еврозоната да бъдат фиксирани на 1,5% в следващите до 40 години.

Това е неприемливо на първо място за Германия и тя не може да бъде обвинявана. Германците ще се чувстват, че са били притиснати от МВФ, Г-7 и по-специално американците, тъй като финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю подтикна Шойбле да направи гръцкия дълг управляем чрез смислени облекчения на дълга, за да може да се запази стабилността в Европа.

С оглед на краткосрочните аспекти на плана за облекчение на дълга, които се появиха в сряда сутринта, Дейселблум заяви на пресконференция, че сега е трудно да се каже какви ще са последствията в икономически план.

Той предположи, че мерките за облекчение на дълга, които трябва да стартират през 2018-а, ще са достатъчно дълбоки, като очерта така наречените "средносрочни планове" в много по-големи подробности отколкото по-рано през месеца.

Някои може би ще кажат, чух го вече два пъти, че пакетът не е абмициозен... но това, което Еврогрупата постави на масата за краткосрочното и средносрочното облекчение на дълга, е нещо, което преди един месец министрите не можеха и да си мечтаят, че ще бъде договорено...

Интересно е обаче какво става с третата фаза на споразумението. Какви са тези дълбоки, макар и неуточнени, мерки?

Къде са дискусиите какво Гърция ще направи по отношение на продължаващата приватизация? Това са най-киселите въпроси за кредиторите, тъй като Гърция просто се влачи по тези въпроси през последните шест години.

Приватизацията на държавните компании допринася за намалението на държавния дълг. Тя освобождава държавата от плащането на субсидии, други трансфери или държавни гаранции за държавните предприятия. Това е ключов елемент за повишаване ефикасността на компаниите и конкурентността на икономиката като цяло, докато в същото време се привличат директни чужди инвестиции.

Това помага на държавата да изплати дълга си, подобрява ефикасността и ефективността и следователно ще засили и икономическия растеж.

На тази идея често се противопоставя левицата и един любим аргумент е, че продажбите на държавни активи по време на рецесия постоянно са се проваляли по отношение на събиранията на очакваните постъпления.

Именно Гърция прогнозира, че ще събере 50 милиарда евро, но засега е събрала скромните 3,5 милиарда евро. Това обаче не е резултат само от продажбите във времена на рецесия, но също идва от факта, че Атина забави процеса на приватизацията прекалено дълго и в крайна сметка е разглеждана като стресиран продавач.

Стойността на един актив е точно толкова, колкото купувачът е склонен да плати, а не колкото на продавача му се иска.

Гърция просто пропиля време, възможности и пари, докато Тройката показваше колко струва плана ѝ. Гърция никога няма да си изплати дълга, нито пък икономиката ѝ ще бъде реформирана... но еврозоната ще поеме тежестта на цена, която може да си позволи.

Планът от 2010-а за запазване на еврозоната, при който няма излизане от нея, ще се преобрази в нещо различно. Сегашната схема, която се оформя, е да се използва Гърция като полезна защита за европейците- привърженици на "не искам това и в моя двор" при подслоняването на хилядите бежанци.

Бул Тренд Трейдър