"Древна трагедия" събира изключително силен творчески екип през 1998 година - актьорите Атанас Атанасов, Ивайло Герасков, Йоана Буковска, Йосиф Шамли, Кръстю Лафазанов, Валентин Ганев, Константин Коцев, Арсения Стойчева, Велислава Стоянова и Иван Радоев, режисьора Христо Симеонов – Риндо, композитора Асен Аврамов, звукорежисьорите Живко Марев и Димитър Василев. Пиесата е написана 30 години по-рано, през 1969 година и това е един от петте драматургични текста на Константин Павлов - "Птици" (1968), "Бунт в неделя" (1968), "Древна трагедия" (1969), "Стари неща" (1969) и "Персифедрон" (1993). Древна трагедия досега няма сценична реализация. Радиотеатърът в неделя, 15 май, ви предлага тази продукция, базирана върху алегоричен сюжет и изпълнена с политически и философски подтекст, който има своята интерпретация както във времето на създаването си, така и във времето на записите, а със съвсем други очи и уши можем да пристъпим днес към нея и да намерим не само болезнена рефлексия на минали режими, но и един особен суров и рязък екпресионизъм, който нагазва дълбоко в разчленяването на човешката душа. Богатият и безценен опит на автора като киносценарист “Спомен за близначката”, “Чуй петела!”, “Илюзия”, “Масово чудо”, “Бяла магия”, “Памет”, “Селцето”, “Без драскотина” проличава още във фрагментарността и свободното монтажно конструиране на тази ранна пиеса. Тук, разбира се, при това съвсем неминуемо и естествено проличава и неговият поетичен талант и стил. Древна трагедия е трудна и умозрителна пиеса, истинско предизвикателство за радио, което екипът на Христо Сименов Риндо превърна във внушително и започнящо се аудио.
Един човек със сини вени - от химикалки (укази, наредби, медали, титли) и мастило осинени - умря дълбоко...
Умря дълбоко! Душата му обаче се зарея: в небето родно, мургаво и синеоко.
О, страннико - стори поклон! А после: плюй и отмини.
Couvert
Pluie
Nuages bas, pluie
Nuageux
Nuageux