Етнографският документален филм „Сънувам старци” спечели международна награда

публикувано на 13.07.11 в 20:17

„Старци” от Сушица

Снимка: ИЕФЕМ - БАН

Среща с главните герои от етнографския документален филм „Сънувам старци”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Документалният филм „Сънувам cтарци” спечели наградата на публиката /AUDIENCE FILM PRIZE 2011/ на ХІІ Международен етнографски филмов фестивал в Лондон. Фестивалът се организира на две години от Кралския антропологичен институт /RAI - The Royal Anthropological Institute/ и е един от най-известните специализирани кинофестивали в света. Филмът е осъществен съвместно с Националния етнографски музей при БАН по проект „Открит музей”, финансиран от Национален фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието, младежта и науката. Режисьор и сценарист е Адела Пеева, консултант – Иглика Мишкова, уредник в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, оператор – Емил Пенев.

„Сънувам старци” представя по необикновен начин една древна кукерска традиция в малкото село Сушица /днес квартал на град Карлово/, която е съхранена до наши дни. Кукерските игри се срещат главно в Тракия, а старчовските в селища на Средногорието, които обхващат Стремската долина, част от Подбалканското поле и някои планински и полупланински райони.

А какво се крие в спецификата на представените „старци” от Сушица? Това е единственото селище в страната, където кукерите биват два типа – „белогаши” /„белогащи”/ и старците „баджаци”, облечени с надиплен сукман и кози кожи на краката. Те показват символиката на доброто и злото в живота, характеризиращи се с неповторимо съзвучие между ритмите от хлопки и звънци, изящен танц, карнавални костюми и строен композиционен рисунък. Наред със „старците” в карнавала се представят и различни типизирани герои с образи от зооморфен характер.

Целият драматизъм от минало и настояще е показан в документалния филм

„Сънувам старци” чрез архивни кадри от Етнографския музей при БАН /1942 г./, които за първи път бяха извадени от филмовата лента пред жителите на Сушица, а паралелът със съвремието непринудено изпъква с главните герои – 76-годишният бай Иван, Дечо Дечев на 68 години и „старците” от кукерския състав към читалището.

За игрите с предрешване от Карловско пише и известният български етнограф и фолклорист Христо Вакарелски в „Етнография на България” от 1977 г. Вакарелски нарича тези игри „същинска драматична проява”, където определя всички участници в карнавала като „актьори”, „имитатори”, било то човек, кукла, растение или животно: Безразборното скачане и дрънкане еволюира в стройно ритмично ходене, наумяващо някакъв зачатъчен балет. Към такава сценична представителност при тия случаи насочва и изисканата костюмировка и маскировка, доведена до красива униформеност в рошави гащи, пъстри елеци и бели ръкави на ризите.

Бай Дечо слага маска

Всичко това можете да наблюдавате и днес при „старците” от кв. Сушица, особено по време на Сирната неделя /„Старчовска неделя”/, когато танцуват своите танци в дните – понеделник, сряда и петък. Кулминацията е в неделния ден на Сирни Заговезни /„Старчовден”/, където карнавалът се превръща в масово зрелище с участието на маскираните и публиката.

Кв. Сушица е разположен в подножието на Стара планина и е част от северната граница на Карловското поле, чиито розови насаждения разкриват на юг една естествена цветна картина от гюлови масиви.

За да се докоснете до древните кукерски игри и традиционна обредност на Сушица, кликнете връху звуковия файл и ще чуете интересните срещи в „Имат ли песните спиране” с главните герои от етнографския документален филм „Сънувам старци”.

Гостуването ни с микрофон при героите – „старци” озвучава певицата Мария Колева с карловски песни от фонда на БНР, които идват от съседното на Сушица село Васил Левски. Съпровожда Оркестърът за народна музика при БНР, обработки – Коста Колев и Христофор Раданов.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!