Бургаският център "Алеф" се надява да привлече вниманието на режисьора Стивън Спилбърг

10-и март е Денят на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечествотов България.  През 2002-ра г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003-та г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002-ра г. се чества на 27-и януари, да се отбелязва и във всяка държава, съобразно  нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10-и март 2003-та г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13-и февруари 2003-та г.

На този ден през 1943-та г. Пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и Софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

Предисторията на този ден започва от гласуването на специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. Това става на 24-ти декември 1940-а г. в XXV Народно събрание. След това България подписва тристранния пакт на 1-ви март 1941-ва г.,а от началото на 1942-ра г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. На 22-ри февруари 1943-та г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Следват нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др. Против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, обаче започва гражданска протестна акция на митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски. В такъв протест се включват и цели обществени организации - Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.

При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Богдан Филов не се решават да изпълнят цялостно постигнатата договореност с Берлин. Започва депортиране на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943-та г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти като Димитър Пешев, заместник-председателят на 25-ото Народно събрание.

На 17-и март 1943-та г. Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42-ма депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. 

Алберта Алкалай, основател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество в Бургас "Алеф" допълва картината с имената на хора, съдийствали за спасяването на българските евреи в Бургас. Тази вечер с прожекция на документалния филм "Да помним", създаден от нея, ще се отбележи Денят на Холокоста. Алберта Алкалай, която е българката, работила в екипа на мащабния проект на американския рижисьор Стивън Спилбърг "Шоа" за събиране на документалните истории на спасените евреи по целия свят, заяви, че се надява в следващите филмови проекти на Спилбърг по темата във фокуса да попадне и уникалната история на това, какво се случва с евреите в България по времето на Втората световна война.

Повече можете да чуете от интервюто на Ирина Недева с Алберта Алкалай от звуковия файл.