Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започва фестивалът "Културама" 2025

Смесвайки и представяйки на едно място голяма палитра от музикални жанрове, CULTURAMA 2025 Garden of Sound ще се проведе между 13 и 28 юни.  "В този момент имаме нужда да се обърнем към градината, която си представяме като една алегория или легенда за място, надарено с приятна флора, перфектен климат и красив цялостен вид, което грижливо пазим от..

публикувано на 12.06.25 в 20:10
Фестивал

Стоян Караиванов открива фестивала "Стремеж" в двореца Врана

На 13, 14 и 15 юни в двореца "Врана" за четвърти път ще се проведе фестивалът „Стремеж“, организиран от фондация „Йордан Камджалов“. Идеята му е да бъдат представяни на публиката младите ѝ талантливи стипендианти.  В началото на юли в Долината на розите предстои дебютно издание на нов фестивал, който, също като фондацията, ще носи името на диригента..

публикувано на 12.06.25 в 19:17

Фестивалът на българската книга в Брюксел среща отново български писатели със сънародници там

За седма година Фестивалът на българската книга в Брюксел ще отведе популярни български писатели до нашите сънародници в Белгия. На 14-и и 15-и юни общността ни там ще се наслади не само на срещите с автори, но и на другите изненади, които са подготвили организаторите, сред които са Таня Станева и Невена Дишлиева-Кръстева. Тази година на..

публикувано на 12.06.25 в 18:21

Павел Койчев и доц. Георги Лозанов представят каталога "Пластики и прочити"

Каталогът "Пластики и прочити" с творби на скулптора Павел Койчев и критически текстове на медийния анализатор доц. Георги Лозанов ще бъде представен тази вечер в галерия "Райко Алексиев". До утре в галерията продължава и последната изложба на скулптора Павел Койчев, озаглавена "Мъжки, женски, среден род, единствено и множествено число"...

публикувано на 11.06.25 в 12:34

Кралицата на фадото Крищина Бранко: Музиката е начин да се прескочат всички граници

Наричат португалската певица Крищина Бранко "кралицата на фадото". Към жанра, пропит от носталгия и красота, изпълнителката се връща с 18-ия си студиен албум, кръстен "Майка". Крищина избра да го представи и на българска сцена. Концертът ѝ е на 11-и юни, сряда, от 19.00 часа, в зала "България". Българската сцена не е непозната на Крищина..

публикувано на 10.06.25 в 18:56
Костадина Костова

Свободата като бунт и търсене на себе си в "Трифена" на Костадина Костова

Заедно с Костадина Костова, авторката на историческия роман "Трифена" се срещаме в Национална галерия "Квадрат 500" .  В зала 12 на постоянната им експозиция виждаме шедьовърът на хърватският художник Целестин Медович "Римлянка" . "Читателите ми споделят ми колко близко са почувствали съдбите на героите и самата атмосфера на книгата ", каза..

публикувано на 10.06.25 в 12:38

Вийо Фарка Туре: Музиката е невидима, универсална, не можеш да я застреляш

Синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре - Вийо Фарка Туре, отново бе в София с триото си. Те изнесоха концерт в петък вечер, а поканата отново бе от страна нa концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата "Афровизия".  Вийо Фарка Туре се завръща в София " Музиката ще надделее над оръжията. Тя е невидима,..

публикувано на 09.06.25 в 12:14