Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кралицата на фадото Крищина Бранко: Музиката е начин да се прескочат всички граници

Наричат португалската певица Крищина Бранко "кралицата на фадото". Към жанра, пропит от носталгия и красота, изпълнителката се връща с 18-ия си студиен албум, кръстен "Майка". Крищина избра да го представи и на българска сцена. Концертът ѝ е на 11-и юни, сряда, от 19.00 часа, в зала "България". Българската сцена не е непозната на Крищина..

публикувано на 10.06.25 в 18:56
Костадина Костова

Свободата като бунт и търсене на себе си в "Трифена" на Костадина Костова

Заедно с Костадина Костова, авторката на историческия роман "Трифена" се срещаме в Национална галерия "Квадрат 500" .  В зала 12 на постоянната им експозиция виждаме шедьовърът на хърватският художник Целестин Медович "Римлянка" . "Читателите ми споделят ми колко близко са почувствали съдбите на героите и самата атмосфера на книгата ", каза..

публикувано на 10.06.25 в 12:38

Вийо Фарка Туре: Музиката е невидима, универсална, не можеш да я застреляш

Синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре - Вийо Фарка Туре, отново бе в София с триото си. Те изнесоха концерт в петък вечер, а поканата отново бе от страна нa концертната серия "Аларма Пънк Джаз" на БНР и платформата "Афровизия".  Вийо Фарка Туре се завръща в София " Музиката ще надделее над оръжията. Тя е невидима,..

публикувано на 09.06.25 в 12:14
Антония Гъркова

Антония Гъркова с първи самостоятелен концерт за гъдулка

"Музика от душата – хармония за сърцето", под този наслов премина първият самостоятелен концерт на абитуриентката Антония Гъркова, възпитаничка на Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен. Младата гъдуларка отдавна е спечелила признанието на публиката, нейната усмивка и музика са завладяващи, а този абитуриентски..

публикувано на 08.06.25 в 13:08
Магдалина Радева

Тишината в цвят: Магдалина Радева и нейният свят "Отвъд"

До края на месец юни силистренци ще имат възможността да се насладят на платната с автор Магдалина Радева, изложени във фоайето на Регионална библиотека "Партений Павлович"  в града. За Магдалина това е първа изложба, но тя рисува и пее от дете. "Отвъд" – това е мотото на творбите й , защото иска онези, които ги видят да усетят като нея, че..

публикувано на 07.06.25 в 06:25

Музика от Дебюси избраха Аглика Генова и Любен Димитров за новия си интеграл

След нетърпеливо очакване вече имаме възможност да чуем първата част от най-новия интеграл в дискографията на световнопризнато клавирно дуо Аглика Генова и Любен Димитров, който включва пълните съчинения на френския импресионист за клавирно дуо. Изданието е на различен от предишните им албуми лейбъл – Oehms Classics. Записите са осъществени в..

публикувано на 05.06.25 в 17:49
Проф. Милена Моллова

Отзвук от "Музикант на годината 2024": Проф. Милена Моллова с извънредна награда

В предаването „Алегро виваче“ правим поредица от срещи с носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2024“. Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" -..

публикувано на 05.06.25 в 17:23