Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Слава Атанасова (цигулка) и Констанца Дюлгерова (пиано)

Слава Атанасова и Констанца Дюлгерова свирят в концерт "По Владигеровски"

Продължават концертите "По Владигеровски", организирани от къщата музей "Панчо Владигеров" в София. С пет нови събития се отбелязва 20-ата годишнина от откриването на постоянната експозиция на културния институт със съвременен поглед към традицията, завещана от българския композитор и пианист. Вторият концерт, "Страници от музикалното наследство:..

публикувано на 13.06.25 в 18:12
Лиляна Кошлукова в ролята на Княгинята с Арон Аронов (Адам) в оперетата „Птицепродавецът“ на Целер, 1967 г., ДМТ „Стефан Македонски“ - София.

Спомен за оперетната звезда Лиляна Кошлукова

В историческата рубрика "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" разказваме за една от звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в средата и втората половина на 20. век - сопрана Лиляна Кошлукова.  На 1 юни се навършиха две десетилетия, откакто тя напусна този свят. Всеки, който я е гледал в блестящите..

публикувано на 13.06.25 в 16:21

"Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев ще зарадва публиката в Театър 199

Започнаха тържествата по повод 60 години от създаването на Театър 199 . Кулминация на празника ще бъде поставена с представлението "Последната нощ на Сократ" от Стефан Цанев. Пиесата е поставена за пръв път в театъра през 1986 година. Ходих 4-5 пъти в Гърция, за да проучвам, да усетя атмосферата, разказа пред БНР  Стефан Цанев, който е..

публикувано на 13.06.25 в 16:11

Дуо "Атмосфери" изнесе концерти в Бразилия

В края на месец май българското клавирно дуо "Атмосфери" прелетя до Бразилия, за да изнесе два концерта. Поканата към Александра Дичева и Мила Михова е отправена от на известния бразилски дирегент Клаудио Коен, с когото са работили заедно в Пазарджик. Маестрото ръководи оркестъра към Националния театър "Клаудио Санторо" в столицата Бразилия. С този..

публикувано на 13.06.25 в 16:03
Петя Иванова

"И ето ме…" - новата стихосбирка на поетесата Петя Иванова

През седмицата при голям интерес Клубът на дейците на културата във Враца представи стихосбирката "И ето ме…" на поетесата Петя Иванова.  Срещата премина изключително емоционално, с много усмивки и сълзи, породени от искрената изповед на авторката и обичта на многото почитатели, които се оказа че има във врачанския край. Петя Иванова е родена в..

публикувано на 13.06.25 в 14:45
Георги Калайджиев и децата от оркестър

Отзвук от "Музикант на годината 2024": Проектът "Музиката вместо улицата"

В предаването "Алегро виваче" ви срещаме с носителите на призове в допитването "Музикант на годината 2024". Галаконцертът се състоя на 12 май 2025 г. в Първо студио на БНР. Събитието беше под патронажа на председателя на Народното събрание на Република България - доц. Наталия Киселова. Галаконцерт "Музикант на годината 2024" - видеозапис..

публикувано на 13.06.25 в 13:41

Започва фестивалът "Културама" 2025

Смесвайки и представяйки на едно място голяма палитра от музикални жанрове, CULTURAMA 2025 Garden of Sound ще се проведе между 13 и 28 юни.  "В този момент имаме нужда да се обърнем към градината, която си представяме като една алегория или легенда за място, надарено с приятна флора, перфектен климат и красив цялостен вид, което грижливо пазим от..

публикувано на 12.06.25 в 20:10