Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Оперната звезда Роландо Вийязон: Тревожи ме липсата на емпатия към другия

На 2-и април предстои да посрещнем за втори път у нас една от най-ярките световни оперни звезди. След великолепната си оперна гала със Софийската филхармония на 6-и май 2023 г. в зала 1 на НДК, знаменитият мексикански тенор Роландо Вийязон ще пее на 2-и април на сцената на зала “България“. Рециталът му “Белканто“ в партньорство с пианистката..

обновено на 18.03.25 в 18:05

Акад. Пламен Карталов е първият българин, избран в ръководството на Opera Europa

Директорът на  Софийската национална опера и балет  – акад. Пламен Карталов, е избран в ръководството на Opera Europa . Той е първият българин на такъв пост. Opera Europa е организация, която работи с професионални оперни компании и оперни фестивали в цяла Европа. В момента има над 240 членове от 46 страни. Бордът на директорите на Opera..

публикувано на 18.03.25 в 17:46

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 23-ото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Преди националното турне на "Volver - Anima Tango” в Пловдив, София, Велико Търново, Габрово, Бургас, Варна и Русе ви срещаме с артистичното семейство Пласидо Доминго син / Силвия Бергамини - Томбола за билети..

обновено на 18.03.25 в 17:12
клубът

"На хорото в Брюксел" - с България в сърцето

В рубриката "Родина зад граница", разказваме за едно място в Брюксел , което като магнит привлича нашите сънародници, живеещи в белгийската столица. Това е клубът "На хорото в Брюксел" , който обединява хора от различни възрасти и с различни професии. Много от тях са българи, но има и представители на различни националности . Създател и..

публикувано на 18.03.25 в 14:29

Български художник от Канада с първа изложба в Чикаго

В галерия "Багрена" в Чикаго български емигрант от Канада за първи път представя свои картини и книги. Петър Георгиев Рей е нарекъл изложбата си "Видимата страна на енигмата". Петър Георгиев Рей има досега близо 60 самостоятелни и общи изложби в България, Франция, Канада, САЩ. Гостувал е в различни американски  галерии, но за първи път..

публикувано на 18.03.25 в 09:53

Оркестърът за народна музика на БНР с пролетно турне

Оркестърът за народна музика на Българското национално радио, под диригентството на маестро Димитър Христов, стартира своето вълнуващо пролетно турне през месец март! След повече от десетилетие, този емблематичен състав от виртуозни музиканти ще зарадва меломаните в шест града на Северна България: 21 март – Добрич , Младежки център,..

публикувано на 17.03.25 в 14:46
Бохдан Слама

Бохдан Слама: Целият ми живот носи отпечатъка на съветската окупация през 1968 г.

Целият ми живот носи отпечатъка на съветската окупация през 1968 г. Това разказа пред БНР чешкият режисьор Бохдан Слама.  Чехословакия 1968-а – как отразявахме събитията у нас? Единствената военна операция на Варшавския договор е през август 1968 година. Тогава войниците на пакта нахлуват в Чехословакия и потушават брутално реформаторското..

публикувано на 17.03.25 в 12:50