Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век

Снимка: БГНЕС



Институтът за изследване на близкото минало, Фондация Америка за България и Червената къща представят днес публичната лекция на доц.Теодора Драгостинова от Департамента по история към Университета на Охайо, САЩ на тема "Необичайни контакти през Студената война: Българското „културно проникване” в САЩ през 70-те и 80-те години на 20-ти век"

Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив” или „проникване”, наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. 

"Културната дипломация е много важен аспект от Студената война. Още след смъртта на Сталин, по времето на Хрушчов започва обширна културна офанзива на Съветския съюз, и останалите страни от социалистическия блок се захващат усилено да проганадриат постиженията на социалистическата култура на Запад" казва Теодора Драгостинова.

Според изследователката, това е една добре координирана акция, в която участват различни институции. Всичко минава централизирано през културния отдел на ЦК на БКП. Интересното е, че всичко се е координирало с Външно министрество.
"Показателно е, че от най-високо ниво се дава съгласие за най-дребните детайли".

Комунистическият елит тогава изковава термина "Втори златен културен век на България", който съпровожда българските изложби като "Съкровищата на тракийското изкуство", които се показват в най-престижните музеи на Европа и Америка.

Интересното е, че хората на Запад не реагират по очаквания от режима идеологически начин. Те не виждат в тези изложби някакво "постижение на комунистическия режим", което всъщност комунистическата пропаганда е имала за цел. Зрителите в Европа и САЩ отиват да се насладят на културната и историческата стойност.

На въпроса кои са били лицата на тази пропаганда, придружавали тези изложби Теодора Драгостина отговори: "политическият съветник и културното аташе в българското посолство, ако говорим за САЩ". Те ги организират и пишат дългите отчети.

Има обаче и  една част от българската интелигенция, определена прослойка, който е била непрекъснато пътуваща по тези мероприятия. "Няма какво да се лъжем, това не е някакво българско "отваряне към света" - това е "отваряне на света" за една  привилегирована прослойка - културната номенклатура, лоялните към властта интелектуалци, които се награждават за тяхната лоялност с възможността да поставят изложби или да четат своята поезия, например в Библиотеката на Конгреса, както прословутото четене на Георги Джагаров и Любомир Левчев през 1980." Това четене на тяхната лична поезия е обявено за "представяне на българската поезия", а те са имали възможност да обиколят Съединените щати по този начин. В областта на тракийското изкуство това е Александър Фол.

На практика лицето на това културно проникване са интелектуалците около кръга на Людмила Живкова - дъщерята на държавния глава и лидер на БКП Тодор Живков.

"Навремето дори се говори за културен пробив". Доколко обаче това може да бъде представено като "културно отваряне на България към света" е доста спорно според изследователката. "Аз не го виждам като културно отваряне. За да има културно отваряне би трябвало да има и широка българска публика на тези събития. А обикновеният българин по онова време няма нито въможност, нито разрешение да пътува зад граница. Няма възможност да отиде до Метрополитен или до Бритиш мюзиум".

Още в началото на изследването си, Теодора Драгостинова установява една показателна зависимост: "няма нито един от тези културни дейци, пътували с делегации на Запад, който да остане или да е поискал да остане като емигрант. Причина е, че всички са били сериозно обвързани с комунистическия режим" чрез система от привилегии. "Те нямат фактически причина да търсят политическо убежище на Запад" за разлика от обикновените, непривилегировани български граждани. "Тези, които отиват в Щатите, с едно единствено изключение, се завръщат".

Лекцията на Теодора Драгостинова, на която модератор е проф. Ивайло Знеполски, е днес в Центъра за култура и дебат Червената къща от 17.30, входът е свободен.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валерия Велева

Валерия Велева: Видях всичко в журналистиката

Видях всичко в журналистиката. Това заяви пред БНР журналистът Валерия Велева, която празнува своята 70-та годишнина с представяне на две свои книги – "Рани от власт" и "Ах, тази власт". "Двете книги обхващат периода от падане на власт на Тодор Живков до наши дни.  В едната съм събрала интервюта, които съм правила от 1991 година до днес...

публикувано на 20.01.25 в 17:53
Йордан Славейков

Йордан Славейков: Обичам да правя пиеси, в които на зрителя накрая и малко надежда да му дам!

" Темата в пиесата е това, заради, което хората идват, за да я гледат, а темата за любовта е точно такава, но аз обичам да правя такива пиеси, в които на зрителят накрая малко надежда да му дам , каза за БНР Йордан Славейков, режисьор, писател, драматург и преподавател.  Поводът за срещата ни е най-новото му представление "Прашка" , чиято..

публикувано на 20.01.25 в 12:43

Валентин Григоров - поет, писател, певец и бард

В книгата " Късно завръщане" на Валентин Григоров от София ви докосвам до един позитивен, динамичен и енергичен човек. Тя съдържа лирика, приказки и разкази и от нея лъха ведрият дух на автора. С любимата Венета Терзиева, която преди време съм представяла ,живеят и работят в Берлин, събират българи - писатели в Милано, зареждат хората с..

публикувано на 20.01.25 в 11:43
Мария Тодорова

Експозиция от 38 икони в Художествената галерия на Русе

Експозиция от 38 икони, създадени в периода 17-19 век вече имат самостоятелно зала в Художествената галерия на Русе . Те ще бъдат достъпни за посетителите целогодишно и тази промяна е част от новата концепция на галерията.  С акапелни църковни произведения, изпълнени от камерния хор на Държавна опера - Русе, тържествено и с подобаващо..

публикувано на 19.01.25 в 06:30
Филмов фестивал МЕНАР

Започва филмовият фестивал МЕНАР

Днес в Дома на киното в София се открива филмовият фестивал МЕНАР. Той запознава българската публика с културата и традициите на Югоизтока и ислямския свят. Това е 17-тото му издание. Зрителите да очакват една добра селекция от игрални, документални и късометражни филми, които ще се се излъчват до 30 януари, обясни пред БНР Здравко..

публикувано на 17.01.25 в 12:06

Премиера на "2084. RЕХ. Или последният цар на света" в Пловдив

На сцената на Пловдивския театър тази вечер ще се състои премиерата на спектакъла "2084. RЕХ. Или последният цар на света" . Автор на пиесата е руският драматург Кирил Фокин , а постановката е на македонския режисьор Деян Пройковски .  Ироничната антиутопия ще поведе зрителите към близкото бъдеще – свят, в който човечеството е постигнало..

публикувано на 16.01.25 в 14:50
Woomb

Българският дует Woomb излиза на сцената на фестивала "Евросоник" в Грьонинген

Българският дует Woomb ("Уумб"), носител на награда от конкурса "Пролет" на БНР, ще излезе на сцената в Грьонинген тази вечер като един от номинираните за престижните музикални награди. Българската група Woomb е сред номинираните за наградите MME Public Choice Award Наградите Music Moves Europe, организирани от европейския шоукейс..

публикувано на 16.01.25 в 08:23