Кирил Прашков придобива международна известност след 1989г. с поетично-ироничните си рисунки, обекти, инсталации и фотографии. Често композицията и формата се явяват във вид на цитат, изречение или име, което отпраща към различни култури. По думите на куратора Мария Василева той е „обсебен от текста, от словото, от думите”.
Това са цитати от поезия и проза, традиционни латински поговорки, игри на думи, както и псевдо-цитати и изречения, които изглеждат като поговорки. Някои от тях са превърнати в скулптура, във фин релеф, изграден от намачкани всекидневници. Другите са виртуозно «изписани» с тел и така допълват древното изкуство на калиграфията с ново средство. А има и такива, които въобще завършват със светеща крушка, този традиционен спътник на четенето. Присъстват текстове на български, английски, латински, руски, известно е, че авторът има още текстове на други езици, сръбски и френски, например. Тази изложба е вид модерен литературен сборник, чийто съставител реагира на информационната пренаситеност, широката публичност на лаишки мнения, противоречиви слухове и безсъдържателни сплетни, застрашаващи отговорното «академично» цитиране и вярата в метатекста.
Противоречието между названието и съдържанието на експозицията, разбира се, ни отпраща към Рене Магрит и прочутата му картина «Предателството на образа», където под изображението на лула е изписано «това не е лула». Но ако това, според Мишел Фуко, внася бъркотия в традиционните отношения между език и образ, при Прашков превръщането на текстове във физически обекти в пространство настоява на способността на думите да се овеществят, да се превърнат в предмети. Като такива те имат сила, тежест, размери, конкретност, телесност. Те не просто засядат в паметта, а се запечатват там физически, набиват се като трън в очите. Кирил Прашков, скулптирайки думи, придава нов смисъл на понятието «добре оформено изречение».
На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..
Дъжд
Облачно
Значителна облачност с дъжд