Държавите - членки на ЕС ще си поделят 40 000 бежанци

Бъчварова: България е съгласна с предложението на ЕК, което ѝ определя над 2 100 бежанци в идните 2 години

Снимка: БГНЕС

Репортаж на Никола Миладинов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Държавите - членки на Европейския съюз (ЕС) се договориха да си поделят една четвърт от общо 160 000 бежанци, за които настояваше председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. До декември Италия и Гърция ще пратят само 40 хиляди души в останалите 24 страни от Съюза, като всяка от тях доброволно си избра колко хора да приеме. Задължителната система за разпределение на останалите 120 000 сирийци, еритрейци и иракчани не събра необходимата подкрепа от министрите и те ще продължат преговорите другия месец.

Страните - членки не успяха да изпълнят призива на Европейската комисия (ЕК) и не одобриха идеята за задължителни квоти за разпределение на бежанци поради несъгласието на редица източноевропейски държави. До декември министрите обещаха да поделят помежду си само 40 000 души и само от Италия и Гърция. Това е допълнение към предишното неизпълнено обещание от юли, когато доброволно предложените места бяха с близо 8 000 по-малко. Този път няколко страни са изразили желание да посрещнат хората още през ноември.

От тези 40 000 от Италия и Гърция България ще вземе 450, както обеща и през юли. Това е по-малко от исканата квота от 572 души. Още 50 бежанци ще приемем от лагери в други държави извън Европейския съюз, гласи договорка с хуманитарната организация на ООН.

Министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова отказа след срещата да отговаря на въпросите на БНР и си тръгна без повече коментари за защитата на българските позиции и интереси.

Вътрешните министри принципно се съгласиха, че трябва да приемат още 120 000 мигранти от Унгария, Италия и Гърция, но отложиха това за следващото си заседание на 8 и 9 октомври. В черновата на заключенията, която още не е публикувана официално, никъде не се споменава за задължителни квоти и постоянно действащ механизъм за кризисно преместване на бежанци, за какъвто настояваше председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Конкретно решение днес няма по нито една друга точка от законодателните инициативи на Юнкер, представени в Европейския парламент миналата сряда.

За сметка на това, министрите решиха да пратят извънредни патрули на агенцията "Фронтекс" в транзитните държави с външни граници на Европейския съюз, за да помагат за спиране потока от мигранти. За целта се искат допълнително ресурси от всяка страна-членка. Въвеждат се промени и в шенгенската информационна система, така че властите на всяка държава да въвежда бързо актуални данни за нелегалните имигранти. Целта е да се улесни взаимното признаване на заповедите за експулсиране на хората, които нямат право на бежански статут, и да се дадат допълнително пари за тяхното принудително задържане и изгонване от територията на Европейския съюз.

По-рано днес, след временното въвеждане на контрол по шенгенските граници, Германия и Австрия ясно показаха, че ще се опитат да окажат натиск на източноевропейците за приемането на част от хилядите бежанци.

Силовият министър на Австрия Йохана Микл-Лайтнер предупреди:

Сега е видно за всеки, че имаме само 2 алтернативи – или държавите в Европа да се провалят самостоятелно или заедно са се справим с този проблем и да излезем по-силни от тази ситуация.

Жан Асeлдорф от Люксембург, който ръководи заседанието, предупреди:

Искаме да помогнем на унгарците, но ключът към управлението на Европа, не е в ръцете на г-н Орбан. Европа е много повече от г-н Орбан.

Вътрешният министър на Словакия Робърт Калиняк обаче заяви, че квотите не са решение:

Не е възможно да държиш имигрантите в една страна насила.

България е съгласна с предложението на Еврокомисията, което определя квоти от над 2 100 бежанци за страната ни в идните две години, стана ясно преди заседанието от вицепремиера Румяна Бъчварова:

Ще го подкрепим! Смятаме, че то е справедливо. Още повече, че така принципът, подходът, който се предлага, включва и възможността всяка една друга държава, ако попадне в по-тежка ситуация, да се възползва от това право. В същото време смятаме, че това не може да бъде постоянен механизъм.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Държавите - членки на ЕС ще си поделят 40 000 бежанци

Бъчварова: България е съгласна с предложението на ЕК, което ѝ определя над 2 100 бежанци в идните 2 години

БНР подкасти:

Километрична опашка на ГКПП "Капитан Андреево"

Започва есенната ваксинация на лисиците срещу бяс

Референдум в Казанлък за съдбата на паметника на връх Бузлуджа

Васил Пандов: Постигнахме 86 депутати и ИТН също подписаха декларацията ни за мъртвите души

Руска атака срещу енергийната инфраструктура на Украйна

Българска яхта за 20 млн. евро изгоря в Гърция

"Булгаргаз" прогнозира поскъпване на природния газ със 7,6%

Хасан Азис: Страхът стана част от методите за политика

Бойко Рашков: Изборните нарушения са масови и неизчерпаеми. КС го чака огромна работа

Дянков: През 2025 г. дефицитът ще е 5–6%, което ще забави с 2-3 г. влизането в еврозоната

Предавания

За БНР

Програми

Радио България