Правото в ерата на свръхтехнологиите 8: интернет на нещата (internet of things)

Интернет на Нещата - разговор на Ирина Недева с д-р Стоян Ставру за правото в ерата на свръхтехнологиите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Правото в нови води - в ерата на свръх-технологиите", авторската рубрика, която Ирина Недева прави в предаването "Хоризонт до обед" днес е на тема Интернет на нещата

Ирина Недева: Свързани крави, които вместо звънче носят на шията си специални проследяващи устройства (сензорни яки), а събраната по този начин информация за поведението на кравите се използва, за да се открият първите признаци на евентуални заболявания. Разболяващите се животни имат специфично поведение - те се движат по-бавно, лежат повече и по-често се отделят от стадото.

Група от растящи зеленчуци („подобрени марули “) в сензорна мрежа с цел контролиране на условията на отглеждането им по такъв начин, че те да имат по-малко съдържание на калий (калият е вреден за здравето на страдащите от хронична бъбречна недостатъчност). „Интернет на пчелите“ е ново средство за борба срещу т. нар. синдром на разрушената пчелна колония.

Гиганти като Епъл (Apple's HomeKit) и Гугъл (Google's Nest и Google's Brillo) предлагат мрежи от интелигентни вещи. Какво всъщност се случва и как това променя досега познатия свят на вещите питам д-ра по право и философия Стоян Ставру.

Дали познатото създаване и развитие на виртуалния свят от новите технологии вече води и до нов тип реалности - нови вещи, непознати досега?

д-р Стоян Ставру: Да, на практика развитието на технологиите води до сериозни инвестиции във вещите. Всъщност във всяка вещ все по-често се скрива компютър. Основна характеристика на тази промяна е възможността за интеракция между вещта и позлващото я лице. Тази програма за взаимодействие между вещта и чонека е сред основните компоненти на концепцията, известна като интернет на нещата. Вещите вече не са пасивни обекти, върху които хората еднопосочно въздействат. Те се превръщат в откликващи елементи на една самоорганизираща се техноекосистема. „Интелигентните“ (т. нар. smart) вещи обикновено са свързани помежду си в мрежа, наблюдават и регистрират поведението на своя собственик и нагаждат „реакциите“ си спрямо неговите желания и настроения.

Ирина Недева: Вещите оживяват така ли? Стават нещо като технологични животни?

д-р Стоян Ставру: Излиза, че модерната наука прави възможен един нов, нека го наречем техноанимализъм. Както в далечното минало хората са одухотворявали природата. С една важна разлика - вместо да се одухотворява заварената от човека природа, хората сами създават „живи“ вещи. Това вече се случва - гиганти като Епъл (Apple's HomeKit) и Гугъл (Google's Nest и Google's Brillo) предлагат мрежи от интелигентни вещи, които имат потенциала да изградят независима интерактивна среда.

Ирина Недева: Т. нар. смарт вещи навлязоха в публичния дебат основно през инструменти за следене, които се самонасочват, самопрограмират и улесняват нахлуването в личното пространство. Вместо човек да оставя отпечатък върху вещите, те започват да действат самостоятелно, така ли?

д-р Стоян Ставру: По правило всяко въздействие на човека върху вещите остава някаква следа върху тях - този факт е отлично познат на криминалистите. Когато обаче вещите са интелигентни и част от предназначението им е да събират информация за поведението на ползващите ги хора, се появяват редица опасения. Смята се, че в подобен свят на наблюдаващи и проактивни вещи хората ще загубят самотата си.

Ирина Недева: Самотота? Не бях мислила за подобна връзка - пасивните вещи ни правят самотни, активните - ще ни ангажират и ще забравим, че сме самотни, така ли?

д-р Стоян Ставру: Точно така. Това ще намали силата на религията и философията, защото те високо ценят и разчитат на самотата като инструмент за постигане на истината. Нека си зададем няколко въпроса. Можем л да се усамотим и да помислим на спокойствие в един натрапчиво интерактивен свят? Могат ли да получат просветление аскетите на вярата в една „интелигентна“ и непрекъснато регистрираща поведението им пустиня? Разбира се, тези въпроси биха могли да разкрият и някои нови възможности. Самотата би могла да се превърне в търговски продукт с висока икономическа стойност.

Ирина Недева: Както съм виждала кутийки с въздух, да речем - въздух от Съветския съюз или от северния полюс, или от любимото ти място за почивка, които се продават успешно...

д-р Стоян Ставру: За да останат сами със себе си, хората ще заплащат за неинтелигентни, напълно „пасивни“ пространства, в които вещите са „изцяло (напълно) мъртви“.

Ирина Недева: Може да се отвори пазарна ниша за не-интелигентни и не-интерактивни плюшени еленчета например, или за пластмасови кукли, които не се движат, не танцуват и нямат и полъх от роботика в тях...

д-р Стоян Ставру: По-драматично става обаче това, че новите интелигентни вещи събират информация. Подобно на профилите в различните интернет платформи, вещите (особено личните вещи, какъвто е например смартфонът) генерират облаци от информация за ползващите ги лица. Събирането на лична информация може да се сравни с отглеждането на зеленчуци. С течение на времето, бавно и постепенно се натрупва критична маса от информация, от която с помощта на математиката могат да бъдат направени редица важни изводи за социалните и когнитивните навици на потребителя. Тази практика днес се обозначава като „надзираващ капитализъм“ (surveillance capitalism). Събраната информация може да бъде анализирана през алгоритми и това да позволи използването й по различни начини. Част от тях са насочени към подобряване на използваемостта (продаваемостта) на вещта чрез увеличаване на удовлетворението на нейния потребител. Възможни са обаче и други варианти на (зло)употреба на тази информация.

Ирина Недева: Това обаче променя и съотношенията на собственост - вместо ние да притежаваме смартфон, всъщност той ни притежава, защото е в състояние да ни продаде... или предаде, с информацията, която е събрал за нас, той се превръща в притежател, който може да разменя тази информация и да влиза в транзакции на съдържание, каквото се явяваме ние, които все още наивно смятаме, че ние сме собствениците.

д-р Стоян Ставру: Да, може да се каже. Но да видим и още един възможен ефект от това. Интернет на нещата може да бъде използван ефективно за постигането на политически цели. Един интелигентен град или дори интелигентен площад би могъл да „наблюдава“ и „анализира“ поведението на протестиращите на него хора и въз основа на данните да предлага на полицията най-ефективния начин за тяхното управление. Множество техноутопии предупреждават за опасността от дигитализирането на хората, от превръщането им в „чиста“ информация за потенциални рискове, които трябва да бъдат контролирани.

Ирина Недева: Можем вероятно да разширяваме метафората?

д-р Стоян Ставру: Да, например към земеделски метафори: Непрекъснатото наблюдение може да доведе до разглеждането на хората като реколта, която трябва да бъде внимателно отгледана (манипулирана) и събрана (кеширана) по време на жътвата. Кой си ти се определя от информацията, която е събрана за теб. Хората стават предвидими, изчислими величини. Дори се говори за нова форма на обществено управление: изчислителна теокрация, при която основен инструмент за разрешаване на възникващите обществени проблеми е аргоритъмът (изместващ метафората). Подходът се обозначана и като „техно-социално инженерство“.

Ирина Недева: Да се върнем към вещите. Какво става с материалният им характер. От Платон правим разлика между материя и идея, сега трява да глътнем обратно всичко, което знаем за света на отраженията на идеите, каквито са вещите така ли?

д-р Стоян Ставру: Инвестирането в интелигентността на вещите е и път към тяхната постепенна дематериализация. Те все повече ще приличат и ще се държат като услуги. Ще се медиализират, превръщайки се в нов тип медия. Определящо за стойността им ще е вложената интерактивност, предлаганото от тях взаимодействие. Интерактивността и взаимодействието ще се осигуряват от инсталирани във вещите програми, контролирани чрез авторски права. Типичен пример за обвързването на вещта (хардуера) с програмата (софтуера) са смарт-телофоните. При тях вещта е неделима от програмата. Вещта се купува заради програмата, тъй като именно в програмата е заключено предназначението на вещта. Смартфонът е нимислим без инсталираната на него операционна система.

Ирина Недева: Говорим за правни последствия от бясното развитие на технологиите в тази рубрика, която правим с вас д-р Ставру за първи път в българска медия. Какво ще се случи тогава с авторското право - създателят на вещта или на софтуеъра ще ги притежава, всъщност?

д-р Стоян Ставру: Авторските права ще се оказват неизбежният троянски кон във всяка вещ. Вещите, сведени до платформи за инсталиране програми, са празни черупки, материални обвивки (опаковки) на авторски права. В момента, в който бъдат „изоставени“ от съживяващата ги програма, те ще се превръщат във вакуум, в непотребими призраци, в паметници на своето изгубено предназначение. Такива вещи трудно могат да се притежават по онзи абсолютен начин, който днес свързваме със собствеността. Ето защо, интелигентните вещи ще доведат до постепенното „отслабване“ на собствеността. В бъдеще може да очакваме, че правото на собственост, което предполага приоритет на материалното, все повече ще отстъпва пред авторските права, възникващи върху технологиите за „съживяване“ на вещите.

Ирина Недева: Това как ще промени прозводствените отношения - този ключ за разбирането на съвременното общество, който си носим на връзката ключове от Маркс насам?

д-р Стоян Ставру: Превръщането на вещите в „произведения на програмирането“ крие още една опасност - от „феодализация на вещите“. Всяка корпорация, които иска да има бъдеще, в една или друга степен ще бъде принуждавана да влага все повече интелигентността в предлаганите от нея продукти. Юридическият инструмент за управляване на тези инвестиции са авторските права. Чрез позоваваните си на тях корпорацията-продавач би могла да запази непрекъснат достъп до информацията, събирана от продадените от нея вещи. При възприемането на подобна търговска стратегия всички реализирани на пазара вещи ще са постоянно свързани с компанията-майка.

Ирина Недева: Както е например с продуктите на гиганта Apple?

д-р Стоян Ставру: Тяхната интелигентност трудно би могла да оцелее извън така изградената информационна мрежа и без поддръжката на програмистите на компанията. Затвореният код на подобни вещи създава изключителност (ексклузивитет) на доставчика, който не може да бъде заменен с друг. Смяната на програмата, означава и смяна на вещта. Не просто потребителят е „пленен“, но и вещите му са „феодализирани“.

Ирина Недева: Има обаче противодействия! Интересното е, че те също са високо технологични. Вероятно можем да говорим за технология на освобождението по подобие на теологията на освобождението. Имам предвид отново програми, които спират целия рекламен поток към фийда ти на каквото и да било компютърно или смарт устройство, например ад-блокърите или софтуъра с отворен код, който има потенциала да прецака феодализираните пространства на затворения код. Не случайно гигантите започнаха да се интересуват от отворен код или отворени за достъп информационни пространства...

д-р Стоян Ставру: Тепърва ще видим как ще се разгърне тази нова мощна реалност на интернет на нещата. Дали ще се превърне в “интернет на всичко” и дали вътре в тази система ще има острови и тактики на “откачване” от един феодал без закачане към друг.

Ирина Недева: Това обаче нататък в нашата рубрика. Благодаря на д-р Ставру за погледа от неговага юридическо-философска камбанария към интернет на нещата - мощната концепция на Гугъл и другите технологични гиганти, която чука на вратата на бързоменящия се днешен свят.

Споделете

Правото в ерата на свръхтехнологиите 8: интернет на нещата (internet of things)

БНР подкасти:

Атанаска Дишева: Трябва да започне процедура за конституирането на нов ВСС

Седмица на скандали, обиди и заплахи

Масирана руска атака с дронове и ракети срещу Украйна

51 г. от студентския бунт в Политехниката в Атина

В Кипър разрушиха плажен бар, застрашаващ емблематични за региона костенурки

Лондон отпуска помощ на Судан в размер 113 милиона паунда

Културният туризъм заема около 20% от туристическия продукт на страната

Хасан Азис: Страхът стана част от методите за политика

Бойко Рашков: Изборните нарушения са масови и неизчерпаеми. КС го чака огромна работа

Дянков: През 2025 г. дефицитът ще е 5–6%, което ще забави с 2-3 г. влизането в еврозоната

Предавания

За БНР

Програми

Радио България