80% от българите живеят с доходи под необходимите за издръжка на живота

Все още структурата е подчертано ориентирана към продължаваща бедност, ширеща се сред широки кръгове от населението,

 1/3 от българите продължават да живеят в условията на тежки материални лишения. Не става дума за бедни, не става дума дали им стигат парите, а това значи да се лишават от храна, от основни стоки и услуги, които в 21 век в държава-членка на Европейския съюз като че ли би трябвало да бъдат гарантирани за всички, допълни Димитров.

Тези данни в условията на европейската действителност поставят 40% от българското население пред риск от социално изключване. Според проучването на Евростат, което ни отрежда и незавидното място далеч под средното ниво за Европейския съюз, процентът на заплашените от социално изключване е под 25%.

Средната работна заплата расте с близо 8% за първата половина на годината, но ръстът й се обосновава предимно от нарастването в частния сектор, където се наблюдава и ръст на заетите. Докато при обществените и бюджетните организации се наблюдава задържане на заплатите, както и редуциране на заетите.

Проучването на КНСБ отчита и ръст в цените на хранителните стоки през последното тримесечие, обясни Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания:

При хранителните стоки се наблюдава тримесечен ръст от 0,5%, а на годишна база – с 1%. По-осезаемо се отличава повишението на тримесечна база при хляб и зърнени храни, риба и рибни продукти, животински и растителни мазнини, плодове и плодови консерви, яйца, кафе, какао, чай, захар и захарните изделия, като само захарта е нараснала на тримесечна база с 3,9%.

На пресконференцията на синдикатите бяха обсъдени и балансираното и здравословно хранене. Категоричният синдикален отпор получи данък "обществено здраве", който предложи здравният министър доктор Петър Москов за допълнително облагане на нездравословните храни със завишено съдържание на сол и захар, както и на безалкохолните и газирани напитки.

Целият производствен сектор е в стачна готовност, защото този налог ще доведе до 20% съкращения, до затваряне на малките предприятия и до напускането на големите инвеститори, подчерта и Жана Величкова, която е изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. Тя съобщи, че 110 000 000 инвестиции в засегнатите браншове вече са блокирани и допълни:

80% от хората не спортуват, а всеки ден стоим 4 часа пред телевизора – хайде тогава да обложим с данък седенето пред телевизора? Не е данъкът инструментът, който може да реши проблемите, които утежняват индустрията.

При ставка от ДДС в Румъния и различни условия на бизнес средата е много вероятно голяма част от инвеститорите да премислят къде да базират своите производства, а за малките и средни предприятия, особено в сектора, който представлявам, изходът е само един -  затваряне на предприятията.

Съобразно проведени изследвания и то не само на анкета, а проследен прием на храни, излиза, че децата между 14 и 18 години консумират 100 милилитра безалкохолни напитки, в които влиза боза – не вярвам това да е проблемът на нацията и по този начин да се опитваме да ограбим българина, за да запълним бюджета на Здравната каса, подчерта Величкова и допълни, че секторът няма да се примири с този данък, както и че са вероятни стачки.  Ако бъде въведен предвиденият данък, ще бъдат загубени 15 000 работни места, а щетите за Бюджета ще са 16 млн. лв. обезщетения за безработни.

Според синдикатите от ХВП, ако се забрани детските храни да се предлагат с играчки, комикси и стикери, ефектите ще бъдат по-големи.

Подробности чуйте в звуковия файл.