Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за Рожен

Рожен 2015
Снимка: Булфото

През 2015 година се възроди една стара родопска традиция  - Националният фолклорен събор "Рожен". Предлагаме минути от предаването "Музикална шарения", което гостува на Роженските поляни

Роженският събор има над стогодишна традиция. Началото е поставено през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в деня на св. Пантелеймон – 27 юли, но на параклиса „Св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Турската империя е минавала през връх Рожен. Тук на родови срещи се събирали жителите на 3-те изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци, от турската страна на границата, пеели народни песни под съпровод на гайда и пекли традиционните агнета – чевермета. Рожен става мястото, където роднини и близки се срещали веднъж в годината, разтъжвали се, разменяли новини. Рожен става символ на свободата и българското единство. След 1912 г. (освобождението на Родопите от турско иго) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия. Но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Среднородопието. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.
На Роженските поляни през 1961 година се ражда самобитният гайдарски оркестър Сто каба гайди, който се превръща в символ на събора. Гайдарите са от целия окръг. Ръководителят Апостол Кисьов обикаля от село на село, настройва ручилата и гайдуниците, разучава със самоуките и самородни таланти китка родопски песни. Единствената обща репетиция на новосъздадения гайдарски състав е в навечерието на събора. Очевидци разказват, че представянето на оркестъра е поразително и става явление в българската музикална култура. С течение на времето Рожен се превръща в най-голямата сцена на родопската песен. Тук изгрява звездата на всички големи родопски изпълнители – Георги Чилингиров, Бойка Присадова, Надежда Хвойнева, Христина Лютова, Румен Родопски, Веселин Джигов, Младен Койнаров.

От Рожен излита и песента "Излел е Дельо хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция "Вояджър", наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт, като послание към чужди цивилизации в космоса. Връх в развитието на събора през тези години е „Рожен 1972 г.” Изявяват се 3 500 самодейци. Гайдарите са 300, представени от оркестъра за възрастни, детско-юношеския и от свирачи от различни селища. Публиката достига 150 000 души. По-късно Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.

Съборът се провежда на всеки 4 години през август и продължава два дни. Традиционно се открива с химна на Родопите “Бела съм бела, юначе” под съпровода на Стоте каба гайди. Кулминацията на надпяването е галаспектакълът “Звезден Рожен” - вечерта на първия ден, под ярките звезди на роженския небосклон, най-големите родопски певци изпяват вечните родопски песни.

Всяка година на Роженския събор присъстват над половин милион българи и чужденци от всички краища на света, които имат възможност да чуят българската песен, танц и музика, да видят багрите на чудно красивите народни носии и да почувстват истинския дух на родопчани.

В своята над стогодишна традиция Роженският събор носи в себе си почитане на традициите, на семейството и родовите корени, поклонение пред светците – покорители, завещани от дедите ни, простор и триумф на българския фолклор. Рожен и съборът са едно наследство, в което намираме идентичността си като българи.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Израелската опера в Тел Авив

Преди премиерата на “Турандот“ в Телавивската опера

Заради ударната вълна от паднала наблизо ракета, която изпочупи стъкла на сградата на Операта в Тел Авив, премиерата на “Турандот“ от Пучини – последна за сезона, беше не в края на юни, а през юли. За най-нетърпеливите в едно от фоайетата се състоя концерт-лектория с избрани арии от творбата, изпълнени от студентите в специализирания клас на..

публикувано на 21.07.25 в 15:29

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В осмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Разговор със сопрана Красимира Стоянова, диригента Павел Балев и продуцента Георги Еленков за звукозаписната работа по предстоящия моцартов албум на българската оперна прима със Симфоничния оркестър..

обновено на 21.07.25 в 15:01
Деница Тодорова

Художничката Деница Тодорова: Гледайте съвременно изкуство! Купувайте млади автори!

Ако сте ценители на съвременното изкуство, до 21 ноември в къщата музей "Вера Недкова" в София, която е филиал на Националната художествена галерия, можете да разгледате новата изложба "Метафора на паметта" на художничката Деница Тодорова. Тя е завършила живопис в Кралската академия за изящни изкуства в Антверпен.  От 20 години..

публикувано на 19.07.25 в 08:05

На големия екран тръгва филм за певицата Милена Славова

От днес - 18.08, на големия екран тръгва документален филм за певицата Милена Славова. Лайтмотивът "И никой не пита защо" е избран за заглавие на лентата. Ние се познаваме повече от 30 години, разказа пред БНР режисьорът Марио Кръстев. "Тя наистина си задава много въпроси и се чуди защо другите не го правят.  Милена е запазила чистотата си...

публикувано на 18.07.25 в 16:56
Да запазим Корал: Безполезни изкопаеми 2025

Изкуството в подкрепа на плаж "Корал"

В столичната галерия "Арт 158" беше открита изложбата "Да запазим "Корал": Безполезни изкопаеми 2025". В нея се срещат изкуството, екологията и протестът срещу застрояването на българското Черноморие. Тя е свързана със стремежа да запазим това място, обясни пред БНР кураторът проф. Борис Сергинов. "Показват се неща, които са намерени..

публикувано на 17.07.25 в 12:00
Лято в музея 2025 в Плевен

"Лято в музея 2025" с нови изненади в Плевен

Специалисти от Регионалния исторически музей в Плевен готвят изненади за поредното издание "Лято в музея 2025".  То ще се проведе от 21 до 25 юли. За заниманията разказва Елвира Конова , ръководител отдел "Връзки с обществеността и медиите". "Децата ще могат отново да се вживеят в професията на археолога, в професията на летописците, като..

публикувано на 16.07.25 в 13:55

Светослав Драганов: Атанас Киряков е документирал историята съвсем честно и прилежно

В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е  организирала  специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..

публикувано на 15.07.25 в 13:30