М. Джемилев: Мюсюлманите в Крим основно са татари и смятат, че Русия е окупатор

Интервю на Ирина Недева с Мустафа Джемилев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мустафа Джемилев – бивш председател на Меджлиса (събранието на кримските татари), което властите в Крим забраниха през пролетта на тази година, като го обявиха за екстремистки орган, е лишен от правото да влиза в Крим след анексирането на полуострова през 2014г.

Дисидент още от времената на Съветския съюз, в момента Мустафа Джемилев е депутат в украинския парламент. В продължение на 50 години той защитава правата на човека и на малцинствата. Когато Мустафа е на 6-месечна възраст, през 1944г. е обявен за “враг на Съветския съюз” и депортиран като много кримски татари, заедно със семейството му в Узбекистан. Едва 45 години по-късно се връща по родните си места. След анексирането на полуострова от Русия отново е лишен от правото да влиза в Крим.

Джемилев беше в София по покана на Полския културен институт, буквало ден преди да стане ясен лауреатът на Наградата "Сахаров" на Европейския парламент, където даде интервю за предаването "Хоризонт до обед" и разказа за забраната и водените от него дела за отмяната ѝ:

Забраната беше от април 2014 година, така че стават две години и половина, като минах през всички инстанции, за да установя какъв е този орган на Руската федерация, който е издал забраната за влизане в Крим. Оказа се, че Федералната служба по миграцията, която се занимава по принцип с такива дела, не се е произнасяла. Става ясно, че службата е всъщност Федералната служба за сигурност – ФСБ, а тя няма такива права. Сега делото е на последна инстанция във Върховния съд на Руската федерация. После ще подам жалба пред Европейския съд по правата на човека. Трябва да мине цялата процедура по изчерпване на казуса на федеративно ниво, а после съм сигурен, че ще спечеля делото в Европейския съд. Но окупационните власти в Крим, предвиждайки, че мога да спечеля делото в Страсбург отвориха ново наказателно дело срещу мен с превантивна цел. Имам заповед за арест по различни обвинения – първото от които е за посегателство срещу териториалната цялост на Руската федерация. Тоест това, че не признавам Крим като част от Русия – това представлява посегателство със срок до 5 години затвор. Така че, даже да спечеля в Страсбург, ако вляза в Крим ще ме арестуват по новото дело.

Мюсюлманите в Крим основно са кримски татари. Те са около 90 процента от всички мюсюлмани на полуострова. Те не приемат окупацията и смятат, че Русия е окупатор, който трябва да напусне нашата територия, но в същото време мюсюлманската общност провъгласи принципа на Ненасилието. Така, че мюсюлманите се борят за освобождението на Крим с Ненасилствени средства, с мирни методи. Русия просто си търси повод и ще го намери, ако има физически стълкновения. И без това Русия се чуди как да накара кримските татари да напуснат Крим. Затова, независимо от всички безобразия - безчислени обиски, арести, изчезващи хора, тайни убийства - ние продължаваме да призоваваме съотечествениците ни да се въздържат от употреба на сила и от радикални действия, защото това може да доведе до сериозни загуби. Призоваваме кримските татари да не напускат Крим, защото точно това искат окупанторите.

Запитан дали ще чуем за проблеми ако попитаме хората в Крим какво мислят за това, че сега Крим е в състава на Руската федерация, Мустафа Джемилев отговори:

Ако се разходите с микрофон в Симферопол и питате хората дали са доволни, че сега са в състава на Руската федерация ще получите 2 отговора - или хората, които питате ще се разбягат, за да не отговарят, това ще е първия тип отговор. А другият - ще е : "Да, много се радваме, че сме част от Руската федерация". Защото да се говори, че си несъгласен с окупацията, и с това, че Крим е в състава на Русия, това вече попада под наказателен състав за посегателство спрямо териториалната цялост. Даже човек да каже, че иска да се проведе втори референдум, това ще се смята за съмнение в законността на присъединяването на Крим. Втората опорна точка на кремълските пропагандисти, която гордо огласяват на международни форуми, е че всички жители на Крим искат руски паспорти. Впрочем, без документ за самоличност, на практика не можеш да живееш изобщо. Без паспорт не можеш нито да учиш, нито да получаваш пенсията си, или да отидеш при лекар. Първо това е йезуитска политика, а после тя се използва и за пропагандна цел, като се посочва как всички били доволни от окупацията и от руските си паспорти.

Запитан дали много кримски татари ли напускат полуострова, той заяви, че няма точни данни и цитира организацията Крим СОС/SOS, според която за миналата година са регистрирани 21 000 души, които са се обърнали към тази организация, за помощ да напуснат Крим.

Това далеч не са всички. Може да умножим този брой по три. И поне половината от тях са кримски татари, Защото най-голям натиск се оказва именно върху тях, макар че на територията на Кримския полуостров те са едва 13%.

Преди време Джемилев съобщи, че ФСБ заделя 20 милиона долара, за да наруши единството на кримските татари с помощта на ислямистки организации на полуострова. За „Хоризонт до обед“, той уточни:

Това беше стара аналитична справка за обществено-политическото състояние на полуострова. В нея се казваше, че кримските татари и техният политически орган Меджлис са главната политическа сила, която може да възпрепятства стратегическите интереси на Русия в Крим. В тази справка четем за редица мерки за неутрализиране на Меджлиса. За провокиране на вътрешно разепление, за създаване на разклонения и на дублиращи организации и за отделянето на 20 милиона долара, които да бъдат използвани за това. За създаване на всякакви организации - младежки, женски, спортни, които обаче да са против Меджлиса.

Всъщност не им достигаха хора за тези организации, които създаваха и затова едни и същи хора виждахме във всички тях. Например, поддържаха организации като "Поколение Крим", "Кирим Бирлиги“...Така или иначе те сега тясно си сътрудничат с окупационните руски власти. По времето на Янукович службите за сигурност не просто бяха превзети, но в тази аналитична справка, която ви дадох като пример, се говореше и че Меджлисът на кримските татари е главната опозиционна сила срещу настоящата власт в Кремъл. В другите спарвки не се говореше за пари. Но това, че паралелно и ФСБ и службите на Янукович работеха срещу кримските татари беше добре известно.

Джемилев остро критикува Владимир Путин, но не отрича, че руският лидер го е търсил настойчиво и са разговаряли с него по телефона. Ето какво разказа Мустафа Джемилев за "Хоризонт":

Още преди окупацията се срещнах с представител на Руската федерация от Татнефть между Симферопол и Бахчесарая. Разговаряхме за сътрудничество на бинзесмени от Крим и Татарстан. И внезапно в края на срещата този представител каза, че е упълномощен да ме покани на среща с Владимир Путин. Помня съвсем точно датата - 15 февруари 2014 година. Още преди окупацията, още преди бягството на Янукович. Аз се изумих и попитах, а за какво изобщо ще разговаряме с Путин. "Ами, за бъдещето на Крим", отговори представителят на нефтената компания. А аз попитах - какво отношение изобщо има вашият Путин с бъдещето на Крим?! Отказах да приема поканата за среща с Путин в Сочи. А после започнаха и събитията. Когато отидохме с делегация кримски бизнесмени на среща с Шаймиев в Татарстан, в Казан - точно там, ден по -късно той ми каза, че за срещата е разбрал Путин и е поискал отново да разговаряме. Пак отказах, като казах, че ще разговарям ако той изведе войските си от Крим, защото вече беше почнала окупацията. Но, ако иска да говори за някакви неща по принцип, аз няма какво да разговарям, и че първо трябва да се посъветвам с нашето ръководство. Така и направих. Говорих с украинския премиер и Яценюк каза, че е ясно защо Путин иска да разговаря с мен, но че той не вижда смисъл в това. Каза ми да решавам сам. Впрочем Шаймиев не изразяваше възхищение от това, че Крим е окупиран и ме попита "С какво мога да ви помогна?". И когато му казах "Та, вие сте съветник на Путин, обяснете му, че прави огромна грешка и разваля отношенията между нашите страни с десетилетия напред", той се усмихна и каза - "Кажете му го сам, той чака на телефона". Качихме се на втория етаж в една стая, в която имаше само един диван, маса и телефон. И някъде около 30-40 минути разговаряхме.

Мустафа Джемилев определи разговорът с руския президент Владимир Путин като разговор между глухи и разказа детайли от техния над тридесет минутен диалог.

След този разговор често ме питаха различни неща, например - дали мисля, че Путин е нормален човек или нещо друго. И аз винаги отговарям - че не съм се виждал с него, а че разговаряхме по телефона, и че имаше глас на нормален човек. Разбира се по закона на гостоприемството започнахме официално. аз благодарих за топлия прием в Татарстан, взеха ме от летището, съвсем официално, а той пък ме уважи с думи за това, че предвождам един малък, но важен народ. После вече по същество аз казах: "Господин Президент няма да ви давам съвети, но искам да изразя гледната точка на човек от коренния народ на територията, която окупирахте и смятам, че направихте огромна грешка и че трябва веднага да изведете войските си оттам”. А той ми отговори, колко щастливи ще сме всички ние и как той ще реши всички проблеми, които Украйна за 23 години не успя, и че Русия е велика страна. Благодарих му за предложената помощ, но подчертах, че през 1944 година, Русия ни разсели, депортира и подложи на геноцид кримските татари. Казах и че, ако действително иска да направи нещо добро, първо трябва да си изнесе войската, и го посъветвах да седне на масата за преговори с ръководството на Украйна. А той ми каза - но ето след 4 дни ще има референдум и когато чуем мнението на Кримския народ тогава ще решаваме. Този термин употреби - "кримски народ". Аз го преупредих, че никой не вярва в т.нар. референдум, а като коренен народ на Крим ние вече взехме решение да бойкотираме референдума като нарушение на международното право. Не може да влезете с танкове на нашата територия и да си устроите референдум. Това беше разговор между двама глухи. Той си знае своето, аз моето.

Не по-малко интересни са детайлите от разговорите му с турския президент Ердоган и турския външен министър Чувашоглу. Непосредствено след референдума в Крим Джемилев се е срещнал с Ердоган и е поискал Турция да затвори Босфора за руски военни кораби. Турция е отказала заради споразумението от Монтрьо за проливите от 1936г. А съвсем неотдавна, само преди два дена Джемилев е разговарят и с турския външен министър във връзка с резолюцията която се подготвя в Генералната асамблея на ООН срещу руската окапуция заради състоянието на човешките права в Крим.

След анексирането на Крим Мустафа Джемилев моли Турция да затвори Босфора за руски кораби. Турция не го прави и тогава, когато отношенията й с Русия не бяха добри, още преди да свали руски военен самолет през 2015г. Днес отношенията между Ердоган и Путин, съответно между Турция и Русия стават все по-топли. Ето какъв е коментарът на Мустафа Джемилев като лидер в изгнание на кримските татари:

Това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари.

Крим ще се върне в Украйна, убеден е Джемилев и допълва:

В противен слуай ще има тържество на агресията. Ние сме против военно решение за Крим. Затова вярваме в санкциите, но те не просто трябва да бъдат ефективни, за да заставят агресора да се държи прилично. Не бива да се прекъсват, а напротив - да се увеличат докато агресорът не освободи незаконно придобитите територии. Не мисля, че има нещо по-ефективно от санкциите. Агресията не трябва да минава незабелязано. това, което става в отношенията Турция-Русия напоследък, не предизвиква възторг сред кримките татари. Имах трудни разговори с външния министър на Турция. Бях наскоро в Анкара и му казах, че не разбирам защо правят всичко това. После говорих и по турската телевизия. Казах, че ако те наричат сега Путин приятел, човекът, който причини толкова нещастие на кримскотатарския народ, то тогава какви сме ви ние?!

Джемилев e убеден, че Путин се опитва да разпространи политиката за "събиране на бившите съветски народи" и върху други страни от бившия СССР. Затова, според него, санкциите на ЕС са от ключово значение.

Европа трябва да настоява в Крим да влязат международните организации и да наблядават спазването на човешките права. В момента Русия пуска в Крим единствено тези депутати, и организации, които смята за умерени, че те ще пишат положителни доклади. Представители от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа пътуват и се срещат с окупационните власти, но интересното е, че разноските им се покриват по покана на окупационните власти и с руски пари.

Джемилев отбеляза, че Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа все пак приема най-острата декларация по отношение на Русия, в която се употребява определението "агресор".

На въпрос защо един правозащитник на малцинствата и онеправданите, номиниран за наградата на Европейския парламент за свобода на мисълта, не призннава арменския геноцид, Джемилев каза:

За разлика от тези, които гласуват за подкрепа на понятието арменски геноцид, аз смятам, че тогава са избивани не само арменци. Избивани са и кюрди, туркмени, и много други народности. Имало е идея за създаване на Велика Армения с помощта на Русия с освобождението на провинция Ван, т.нар. "западна Армения" на територията на Турската република. Англичаните обещаваха на кюрдите Велик Кюрдистан, на същата тази територия, на която щеше да е въпросната Велика Армения. И това, което се е случвало там е взаимно унищожение на народите.... Когато арменците се заселват в провинция Ван там са избити половината туркмени. От 200-300 хилади души остават 500 човека. На практика и те са подложени на геноцид. Загиват 70 хиляди кюрди.... Така че Там има едно кълбо от сложни взаимоотношения, което не можем просто да определим като геноцид само над една народност и, че турците целенасочено са унищожавали единствено и само арменци. А това, че става дума за зверства - няма никакво съмнение, разбира се.

Мустафа Джемилев разказа и за това, как видният съветски учен-дисидент Андрей Сахаров на практика е спасил живота му по време на един от престоите му в затворите на Съветска Русия.

След процеса ме осъдиха на две години и поливина затвор и Имах свиждане с майка ми и брат ми. Майка ми само плачеше и я изведоха, Брат ми ме молеше да прекратя гладната стачка. Отделни мои органи вече бяха спрели да функционират. Бях близо до края. И когато изведоха майка ми, брат ми каза, че има един последен аргумент. На стъклото, което ни разделяше, залепи картичката от Андрей Сахаров. Само няколко думи, които помня и досега. "Скъпи Мустафа, скъпи синко, направих всичко възможно, за да те освободят, но сега имам към теб една молба. Да прекратиш гладната стачка, защото вашата смърт ще е само подърък за нашите врагове." Същият ден написах заявление за спиране на гладната стачка. по-късно и неговата жена Елена Бонер идваше, оставяше лекарства. Те ми помогнаха да изляза от пораженията, които гладната стачка вече беше оставила върху организма ми.