Да гребеш през морето на живите

Още с първата „Песен за сянка и вълк“ от новата стихосбирка на Александър Секулов „Море на живите“, още в първия ред, като че е зададен тонът на книгата: „Знам раните, които ще си причиним, знам раната, в която ще живеем“. Смятахме, че Секулов вече е загърбил поезията, тъй като в последните години прозата го беше „превзела“. Новата му книга е поредно доказателство, че поетът винаги остава някъде дълбоко в нас. Това е може би най-вглъбената и най-дълбока стихосбирка на Секулов. Успокоено, умъдрено, с висока плътност на стиха, поетът разказва за драмата на зрелостта, прави равносметка на изминалото, но не престава да кипи от жизненост и да гледа в звездите. Дългите редове на стихотворенията, ритъмът, сякаш ритъм на гребци на галера, сякаш ритъм на вълните, а защо не и на цикличността на живота, са особеност на стихосбирката, която я поставя встрани от модното писане в момента. „Море на живите“ въздейства като единен, цялостен текст, разпознаваем и отличаващ се сред морето от издадени стихосбирки със средни качества.