Гърция се договори с кредиторите си от еврозоната да продължи експертните преговори

Преговорите бяха прекъснати заради спорове около исканите от Атина реформи

Снимка: БГНЕС

Гърция и кредиторите ѝ от еврозоната направиха взаимни компромиси, които ще позволят завръщането в най-скоро време на техническите екипи от Еврокомисията и Европейската централна банка в Атина.

Целта е до началото на лятото южната ни съседка да получи поредния транш от третата спасителна програма и за пореден път да избегне държавен фалит.

Правителството на Алексис Ципрас днес се е съгласило на допълнителни реформи в данъчната и пенсионната система, както и в регулацията на трудовия пазар, предаде Франс прес. Тези реформи обаче ще влязат в сила само след одобрение от гръцкия парламент, и то ако Атина не постигне заложените в спасителното споразумение бюджетни показатели.

Политическо споразумение за отпускане на следващия транш от финансовата помощ няма, обяви председателят на заседанието между финансовите министри от Еврогрупата Йерун Дейселблум, като уточни, че предстои сериозна реформа на пенсионната система, трудовия кодекс и данъчните закони, преди да приключи програмата:

Преместваме акцента от бюджетните икономии върху структурните реформи. Ако те са достатъчно успешни, възможно е да се отвори пространство в хазната за инвестиции в растеж. Ще бъда много предпазлив обаче, за да не създаваме очаквания, които не можем да задоволим. Има много работа, засега няма проблем с ликвидността на Гърция и не се налагат плащания по дълга през март, април или май. Целим се към споразумение до лятото, посочи Дейселблум.

Правителствата от еврозоната се съгласиха единодушно да удължат мандата на германеца Клаус Реглинг като директор на Европейския стабилизационен механизъм – фондът, който отпуска спасителния заем от 86 милиарда евро за Гърция.

МВФ обяви, че е твърде рано да се смята, че различията по повод спасителната програма ще бъдат преодолени лесно. Фондът засега отказва да участва в новите заеми за Гърция, настоявайки за още бюджетни икономии от Атина и за отписване на дълг към еврозоната. Германия, където наесен предстоят избори, категорично отхвърля такава възможност, но настоява МВФ да е част от спасителната програма за Гърция. Гръцкото правителство пък бърза да постигне компромис с кредиторите преди серията от избори тази година в Холандия, Франция и Германия.

По-рано беше съобщено, че кредиторите на Гърция от Европейския съюз и Международният валутен фонд са постигнали "обща позиция" по спора си дали да бъде отписван гръцки дълг. Това дава надежди, че в началото на лятото Атина за пореден път ще избегне държавен фалит с нов транш от 7 милиарда и 200 милиона евро.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че очаква фондът да участва в спасителната програма въпреки категоричния отказ на Берлин да отписва дълг.
Опрощаването на дълга е невъзможно – забранява го европейското право. Намаляване на дълга вече имахме – то беше част от втората спасителна програма за Гърция през 2015-а и 2016 година, обясни Шойбле.