На 11 октомври в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на третото издание на фестивала за киноадаптации по литературни бестселъри- "Синелибри". Фестивалът продължава до 22-ри октомври. Като гост и член на международното жури пристигна световноизвестният френски филмов композитор Бруно Куле. Той е един от най-продуктивните и награждавани европейски филмови композитори. Творческата му биография включва над 90 саундтрака, номинация за „Оскар“ и три награди „Сезар“. Изключителна популярност му носи музиката към филмите „Пурпурните реки“през 2000-та година, „Хористите“ от 2004-та и „Коралайн и тайната на огледалото“от 2009-та година. Бруно Куле присъства на прожекцията на филма „Дневникът на една камериерка“, чиято музика е негово дело. Филмът на режисьора Беноа Жако с Леа Сейду в главната роля е третата адаптация по едноименния роман на Октав Мирбо. „Дневникът на една камериерка“ ще бъде показан неколкократно в рамките на фестивала „Синелибри“. Специално за предаването "Евробокс" Бруно Куле разказа: " Интересното е, че като дете изобщо не се интересувах от киното, най- вече, защото ме водеха да гледам детски филми. Когато следвах музика на 17-сет годишна възраст, в Париж направих стаж в студио за филмова музика.Там се запознах с режисьора Франсоа Ришенбак, познат изключително добре с документалните си филми.във Франция. Не знам как, но той беше разбрал, че пиша музика и каза: „Вие ще напишете музиката за моя филм.“, което според мен беше лудост, защото той не беше чувал нищо композирано от мен. Но пък създаването на този саундтрак ми достави огромно удоволствие. Усетих, че музиката може да има изключително силно взаимодействие с картините. От тогава киното е моята страст.
Смятам, че филмовата музика трябва наистина да бъде като един персонаж, който не повтаря разказа и е самостоятелен във филма и освен това разкрива тайните аспекти на сюжета. Много съм чувствителен към светлината в един филм. Светлината е тази, която ме насочва към определени оркестрации, към определени тоналности. Всъщност това е основното, което искам да видя в един филм, много повече от сюжета, от самия разказ. Филмът „Пурпурните реки“ е един много добър пример за това, защото светлината в него е много, много специфична, в един свят, една вселена на много мрачни планини във Франция. Идеята за подземните реки ми подсказа решението, което развих със съгласието на режисьора, за музика, която еволюира и тече, тя се влива в разбърканите посоки на подземните реки. Обикновено свързвам музикалните си образи с тези на природата и нещото, което страшно много ме беше впечатлило в тази долина беше и светлината в нея. Но с музиката за „Пурпурните реки“ ми се случи и нещо друго много специално. Режисьорът Уон Кар Вай след като я чу, ме попита дали може да използва моята музика за филма си „Големият майстор“, един невероятен филм. Беше много странно за мен да видя точно тази музика, разположена върху една съвсем различна вселена, музиката ми се сдоби със съвсем друго лице. Беше много интересно. Но това е нещо, което често ми се случва с рап музиканти, те също ползват много музиката ми. Изключително забавно е за мен да видя как музиката ми минава от другата страна на огледалото.Колкото до филма "Хористите", персонажът във филма, който композира хоровата музика не е особено признат и затова трябваше да напише музика, която е по простичка, но и прочувствена, без да се опитва да бъде по- интелигентна от самия филм, семпла, но директна музика. Саундтракът записахме тук в София в Националното радио, със симфоничния оркестър на БНР, с който много работя. Интересното е, че най- трудните моменти от партитурата бяха изпяти от българските деца тук в София, това за мен беше голямо преживяване, да видя реализираният запис. Всъщност идвам често в България, първо защото съпругата ми е българка, а и защото много харесвам студиото в Националното радио. Миналата година два или три филма записахме тук. Тъй като непрекъснато работя винаги има някакъв филм, който ще излиза или излиза. И е много странно колко усилено и много работя сега, като се има предвид какво мързеливо дете бях. Най- много обичам да не правя нищо, а се получава така, че работя през цялото време. Много се радвам, че участвам на фестивала „Синелибри“, защото моята най- голяма страст след музиката е литературата. Да се смесят двете в един такъв фестивал е наистина уникално, нещо което изключително много ми говори и ме докосва и не съм срещал подобен фестивал никъде по света."
Защо ледниците на Ливингстън са почернели, на какво се дължи усиленото им топене, какво откриха изследователите под леда, кой е най-бързият ледник на острова и какво може да кажат сеизмолозите за ледотресенията? Отговори на тези въпроси дава документалният филм на БНТ "Изследователи на края на света". Това е почти приключенски разказ за..
На 30 април Габровският камерен оркестър ще изнесе последния си концерт за сезона. Програма е особено интересна - тя включва Струнния квартет от Джузепе Верди във версия за оркестър, пиесите „Хризантеми“ и "Менует" от Джакомо Пучини и Концерт за пиано и оркестър №3 от Филип Глас - премиера за България. Солист е изявената габровска пианистка Ценка..
Филхармония "Пионер", водена от диригента Любомир Денев-младши, ще изнесе концерт в Първо студио на БНР на 30 април, сряда, от 19.00 ч. Дни преди да отпътуват за турнето си в Братислава и Виена, младите филхармоници ще представят интересна програма: "Картини от България" от Константин Илиевски (главния диригент на Радиооркестъра), "Импровизация"..
Една от успешните норвежки писателки – Мая Люнде, се среща с българските читатели с книгата си "Краят на океана". Люнде е автор на "История на пчелите", която е световен бестселър. "История на пчелите" - предупреждение за опасностите, които идват, когато пренебрегваме природата " В книгата за водата тя качва залога . Говорим за..
Шест издания стигат до финала на конкурса "Роман на годината", организиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Връчването на наградата ще бъде на 19 май в Софийската градска художествена галерия. Номинираните 6 романа са "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов, "Тезеят в своя лабиринт...
Димитър Еленов е един съвременен будител . Това заяви пред БНР Розита Еленова, която е спътница на големия актьор и режисьор повече от четвърт век. Тя е и автор на документален филм за Еленов - "Свободен, по-свободен, Димитър". За него получава номинация за режисьорски дебют от Националния фестивал на българското кино. Да срещнеш Еленов – с..
В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия ". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл. Книгата е дело на..
При катастрофа в центъра на София загина оперният певец Богомил Спиров - артист-солист на Националния Музикален театър. Той е бил блъснат от..
25% от компаниите планират да намалят своя персонал, обяви пред БНР Николай Николов, Българска асоциация за управление на хора, Българска конфедерация..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..