В срещата участват всички държавни или правителствени ръководители на страните от Евросъюза, с изключение на Испания, която е представена от постоянния си представител в Брюксел, след като премиерът Мариано Рахой отпътува след неформалната вечеря снощи. 

След тежки дипломатически усилия заради спорното участие на Косово все пак бе постигнат компромис по Декларацията от София – която ще бъде насочена към шест държави от Западните Балкани по линия на енергийната, дигиталната и транспортната свързаност.

В рамките на софийския форум се проведоха и две ключови двустранни срещи. На четири очи днес разговаряха премиерите на Македония и Гърция – Зоран Заев и Алексис Ципрас. Според наблюдатели има напредък по спорния въпрос за името и приближаване към решение, но то вероятно няма да бъде обявено днес. Гърция поставя като условие Скопие да приеме едно име за вътрешна и международна употреба. 

Късно снощи са разговаряли президентите на Сърбия и на Косово Александър Вучич и Хачим Тачи. Двамата си стиснаха ръцете за първи път, след като преди месец при инцидент в Косовска Митровица местната полицията арестува представител на сръбското правителство. Вучич и Тачи са се договорили за продължаване на диалога между Белград и Прищина за нормализиране на отношенията. Това съобщи за Националното радио съветникът на Тачи Ардиан Арифай. 

Държавите от региона ще имат споразумения за финансиране на големите инфраструктурни проекти след форума, като се очаква към политическата декларация да бъде подписан и анекс. В него се набелязват няколко приоритетни сфери на работа, сред които – транспортната и енергийната инфраструктура и дигитализацията. 

Приоритет за европейското финансиране ще бъдат транспортните коридори – 4, 8 и 10. Техните маршрути преминават през повечето балкански държави и през България.

"Европейската перспектива за страните от Западните Балкани ще дойде, след като всяка една от тях си напишe домашното", подчерта европейският комисар по разширяването Йоханес Хан. "Всички искаме да имаме Западни Балкани, които да се развиват сигурно за в бъдеще", каза от своя страна германският канцлер Ангела Меркел, която дойде на срещата заедно с президента на Франция Еманюел Макрон и британският премиер Тереза Мей след разходка в парка пред НДК.

"Австрия ще подкрепя страните от Западните Балкани по техния път към ЕС", заяви преди началото на форума премиерът на Австрия Себастиан Курц.

Според председателя на европарламента Антонио Таяни "Сърбия и Черна гора са най близо до времевата европейска перспектива, заложена в стратегията на Еврокомисията – 2025 година". 

От своя страна премиерът на Великобритания Тереза Мей съобщи, че Обединеното кралство ще бъде домакин на годишна среща на Балканите през юли.

Премиерът Бойко Борисов изтъкна успеха на Българското председателство, като посочи, че темата за интеграцията на страните от Западните Балкани отново е да дневен ред след 15 години. Борисов заяви, че държавите ще си тръгнат с яснота как да бъдат финансирани част от приоритетните проекти

"Тук са и Световната банка, и Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка – шефовете им са тук, и най вече всички колеги до един дойдоха. Панели сме направили, в които ще се работи два-три дни, чак до петък. За да могат оттук вече да си тръгнат с ясна картина кое как ще се финансира". 

Чрез въвеждането на тол системи за държавите ще е гарантирано, че могат да изплащат нисколихвените си заеми. Те ще получат и европейски грантове. Международните проекти ще спомогнат и за увеличаването на цялостната конкурентоспособност на региона, допълни икономическият министър Емил Караниколов:

"Това е една от областите, в които не сме конкуренти, а партньори. Състоянието на транспортната инфраструктура и на пазарите играе ключова роля за подобряване конкурентоспособността на страните от Западните Балкани и  целият регион". 

В следващата многогодишна финансова рамка ще има отделени средства за държавите от Западните Балкани.